Филмите, които гледам, са от Netflix или HBO GO. Музиката, която слушам, е от Spotify. Могат ли и игрите, които играя, да са изцяло в облака? Не, не просто да ги купя от PS Store или Stream, а да нямам нужда от конзола или геймърски хардуер, за да ги играя. Просто да пусна телевизора, към който отиват точно два кабела - единият за интернет, другият за захранване, да отворя Chrome и да си пуска Doom Eternal. След това да изляза и да продължа същата игра на смартфона си? Да, игра от 2019 година, създадена с идеята да се възползва от хардуера на конзола или още по-сериозния компютърен хардуер (PCMR), на телефона ми.

Звучи ли познато? Колко пъти сме слушали подобни обещания? Добре, може би не чак толкова много, колкото обещанията за виртуалната реалност, но достатъчно през последните години, за да подложим концепцията под въпрос - преди близо 20 години от G-Cluster, след това разговорът подхвана Crytek, последва OnLive, GeForece NOW, Shadow, PS Now и още, за които дори не се сещам.

Миналата седмица нещо се промени! Тонът, по който говорим за облачния гейминг е по-мек, изпълнен с повече надежда за нещо… за нещо, за което все още не сме напълно сигурни какво ще донесе, но вярвам, че е сигурна част от бъдещето ни. Причината за тази промяна е Google и впечатляващата презентация на услугата за облачен гейминг Stadia (“стадиони”).

Причината да не пиша за нея по-рано е само една - многото въпроси, които останаха след презентацията и надеждата, че ще получат отговор. През последните дни научихме много за Stadia, но неизвестните сякаш не намаляват. Дори са повече, ако въобще е възможно. Надявам се, че ще можем заедно да си отговорим поне на част от тях, но преди това - какво точно се случи и защо трябва да ни интересува?

Без сваляне, без инсталации, хардуер (почти) без значение

Ще обърна съвсем малко внимание на самата презентация и това, което знаем със сигурност до момента. Причината е, че то не е толкова много, а и това беше едва първи поглед върху облачната услуга за гейминг. Като такъв, именно най-интересните детайли останаха скрити.

“Бъдещето на гейминга не е кутия”, обявиха смело от Google. “Бъдещето е място”. Дори тези думи са достатъчни, за да опишат Sadia. Както казах и преди, идеята не е изцяло нова, но досега никой, който има толкова дълбоки джобове и може би най-добре развитата сървърна инфраструктура в света, не се е захващал с това начинание. Google вярва, че Stadia е следващото еволюционно ниво в гейминга и потребителите вече няма да имат нужда от конзоли или скъпи геймърски конфигурации, за да се впуснат в игровите светове. Няма да е необходимо и да свалят играта, тъй като тя ще се стриймва директно към устройството им. Единственото, от което ще имат нужда, ще е браузъра Chrome и смартфон, таблет, базов компютър (първите тестове се правеха на Chromebook, което е може би най-базовата форма на лаптоп, от която може да се пробва подобна услуга) или телевизор.

“Нашата цел е да направи игрите достъпни в 4К HDR и в 60 кадъра в секунда”, добавят от технологичния гигант. Играта няма да се сваля, няма да се записва, а ще бъде налична на момента през облачната услуга.

Освен Chrome, YouTube също ще има важна роля в Stadia и Google разчита сериозно на видео платформата, за да популяризира предстоящата услуга. Логично, когато имаме предвид, че над 200 млн. гледат в YouTube съдържание, свързано с гейминг. Интересното обаче е начинът, по който ще го направи и голямата роля, която ще имат стриймърите и общностите. Само като бърза вметка - популярните стриймъри правят по над 500 000 долара на месец, а за миналата година безплатната Fortnite направи 2.4 млрд. долара. И това е само един пример за силата на гейминг индустрията.

Харесваме си игра от YouTube, натискаме бутон, че искаме да я играем и след 5 секунди го правим. Звучи страхотно!

Идеята е Stadia да бъде във всеки един от тези елементи и когато потребител гледа гейминг съдържание в YouTube, да може да натисне един бутон и да започне да играе на момента. От Google дадоха за пример клип на Assassin’s Creed: Odyssey, който в края си има директен бутон “Играй”. След като го натиснем, след 5 секунди ще започнем да играем чрез Stadia.

Друга ситуация. Любимият ни стриймър играе нещо, което ни е интересно. Във всеки един момент ще имаме възможност да започнем и ние да играем и то дори от същото място, което виждаме в момента. Достатъчно е да си представим какво ще е чувството за геймър, който е разделен само на 5 секунди от приключение с любимия си стриймър. Или поне това е най-изчистената и утопична версия.

В центъра на всичко е глобалната инфраструктура от сървъри на Google. Компанията си партнира с AMD, за да създаде специални видео карти за центровете за данни. Според първоначалната информация GPU-то ще осигурява 10.7 терафлопа производителност (чипът на PS4 Pro осигурява 4.2 терафлопа, а този на Xbox One X - 6). Към това трябва да се отбележи и процесор на 2.7GHz x86 и 16 GB RAM. “Разработчиците ще имат достъп до почти неограничени ресурси, за да създадат игрите, за които винаги са мечтали”, допълват от Google. Компанията използва операционна система, базирана на Linux и Vulcan, за сървърите, което означава, че производителите ще трябва да правят порт на заглавията си, ако искат да са част от Stadia.

Друг ключов момент са изискванията. Тъй като тук говорим за стрийминг, те се изразяват в скорост на връзката. Около 30Mbps ще са напълно достатъчни за 4K при 60fps, а с развитието на платформата хората с по-бърза скорост ще могат да се насладят на 8K гейминг при 120fps. Това са обещания за бъдещето, но когато е възможно, ще ни докаже, че нашият хардуер наистина е вехтория от миналото.

Google дава на създателите на игри възможност да създадат невероятни светове, а не да се ограничават в хардуера на една кутия.

Към момента, освен Odyssey, единствената потвърдена игра за Stadia е предстоящата Doom: Eternal, като се очакват още заглавия и партньорства да бъдат обявени лятото. В момента над 100 геймърски студиа разполагат с инструменти за разработка за Stadia, а Google обяви и собствено гейм студио Stadia Games and Entertainment.

Стартът на услугата ще бъде тази година в САЩ, Канада, Великобритания, части от Европа. В началото ще може да се използва през Chrome (не е ясно дали ще се поддържа друг браузър), Chromecast и Android устройства и въпреки че ще може да се играе с USB контролер, Google пуска и собствен. Това е единственият хардуерен елемент за потребителя. Напомня ми контролера на Xbox, като тук са ключови два бутона (споделяне на картината в YouTube и привикване на Google Assistant) и това, че той се свързва директно към сървъра чрез Wi-Fi. Така се намалява допълнително латентността - един от големите въпроси и трудности при облачния гейминг. Латентността е времето между действието на играча (натискане на бутон) и реакцията в играта. Към момента няма точна информация, но от Eurogamer леко открехват ситуацията в момента - около 166ms при 79ms при игра на компютър с 60fps.

Fire Shot Capture 038 Google Stadia Hands On Streaming Ana Https  Www Eurogamer Net Articles

От Eurogamer

Добрата новина е, че както се вижда от споделените тестове, преди премиерата си Stadia се справя малко по-лошо от конзола.

До момента всичко звучи много добре и честно казано нямам търпение да видя точно как ще се развие. Не бихме били гийкове с вас, ако не поразсъждаваме още малко за Stadia? Знам, че всеки от вас има въпроси и логични отговори, така че да видим какво не знаем към момента и какви предположения можем да изкажем - аз в текста, а вие - коментарите.

Защо Google създава гейминг услуга?

Това може би е една идея по-маловажният въпрос за играча, но все пак е изключително интересен - каква точно е подбудата на Google и дори още една крачка напред - какъв е бизнес моделът. Не трябва да забравяме, че тук инвестицията е много сериозна.

Първият отговор е и най-директният - геймингът е интересен сегмент за компанията и тя вижда бъдеще в новия начин, по който хората ще достъпват игрите.

Едно интересно мнение, което срещнах в личния блог на Иван Ванков е, че Google всъщност прави услугата с цел машинно обучение. Коментарът ни предлага по-интересна гледна точка и реално говори за това, че Google ще може да анализира как хората се държат в една такава виртуална среда и как комуникират (тук) чрез игри като Sims или други симулатори.

Миналата година в потребителите на YouTube са гледали 50 млрд. часа гейминг съдържание.

Друг ключов момент се явява YouTube, където през миналата година са гледани 50 млрд. часа, свързани с игри. Обвързването на платформата за видео споделяне със Stadia звучи много логично за обвързване на потребителите и създателите и запазването им именно в YouTube. Защото в същото време и Amazon разработва подобна облачна услуга, а компанията е собственик на Twitch, мястото, в което отиваш, за да гледаш стрийминг на игри. Ако Amazon обвърже услугите си по подобен начин, това ще застраши една от основните притегателни сили към YouTube, която носи не малък процент от общите гледания. Геймингът винаги е бил сред основните стълбове в YouTube, още от създаването на платформата насам.

Навлизането на Amazon, Microsoft, Nvidia, Sony и останалите претенденти за облачния гейминг, със сигурност ще промени начина, по който споделяме гейминг съдържание. Дори на контрола на PS4 има бутон за споделяне на съдържание, като от всяка игра мога да достъпя геймплей от друг играч. В същото време контролерът на Google също има бутон за директно споделяне - изключително важен за още по-лесно качване на гейминг съдържание в YouTube, без дори да трябва да се напуска играта. Звучи ми като нещо, което може да насочи още геймъри към YouTube или поне да е силно оръжие в запазването на статуквото.

Stadia може да бъде и много силно конкурентно оръжие за Chrome OS, операционната система на Google, която задвижва таблета Google Pixel Slate, но и всеки Chromebook - брандът достъпни лаптопи, предназначени най-вече за ученици. Би било интересно ако тези модели, които в никакъв случай не са геймърски, могат да предоставят достъп до най-тежките заглавия на собствениците си. А ако Google ги предлга в комбинация с абонамент за услугата? При една добре развита Stadia, потребителите биха се блъскали с интересен избор - достъпен ноутбук, способен на сериозен гейминг.

Може ли Stadia да привлече вниманието на професионалните играчи и стриймъри? Google ще има нужда от тяхната подкрепа и публика.

Отново, не вярвам, че това е основната причина, поради която се появява Stadia, но малко по-малко започват да се увеличават, а основният въпрос е как тази толкова скъпа и сложна услуга ще може да изкарва пари. Оттук идва и следващият логичен въпрос.

Колко ще струва?

Първо е важно да се определи точно какъв тип услуга би била Stadia. Вариантите най-общо са два - месечен абонамент, който дава достъп до заглавията, подобно на PlayStation Now, или директна покупка на заглавия.

В първия случай потребителите няма да са ангажирани с конкретни заглавия, а ще могат да скачат свободно от едно на друго. В момент PlayStation Now, която не е официално налична у нас, но може да се използва през VPN, има цена от 20 долара на месец и каталог от над 700 заглавия. На пазара в чужбина има и други подобни услуги, чиито абонаменти са между 5 и 10 долара. Това означава, че логичната цена за тази услуга гравитира в порядъка 15-25 долара на месец. Ако има достатъчно богат каталог, това отново е по-ниско, отколкото закупуването на отделни игри, които често са в порядъка на 40-60 долара.

46283857144 6F77D89D79 H

PlayStation има богат каталог от заглавия, които постепенно добавя и към Now.

Честно казано продажбата на отделни заглавия не ми се струва логично решение, особено с тенденцията за фокус върху услуги, които носят по-стабилни приходи. Все пак в тази ситуация Stadia би изглеждала повече като Steam и би било много по-лесно решение за Google, но отново - не толкова стабилно и доходоносно.

За кого е тази услуга?

Това е огромният въпрос, който продължавам да си задавам вече две седмици и отговорът продължава да е с променливи. Най-закоравелите играчи трудно биха се примирили дори със секунда забавяне, когато играят, особено ако е игра като Fortnite, Apex Legends или League of Legends. В същото време ако липсват интересни ексклузивни заглавия, Stadia може да бъде само приятно допълнение в живота на геймъра. За толкова амбициозна услуга това звучи несериозно.

За да е нещо повече, Google трябва да убеди и производителите на игри, че си заслужава да инвестират за портове за Stadia. Въпреки огромния набор от инструменти и компании, които се появиха на един от слайдовете от презентацията на Google, към момента нямаме никаква яснота точно каква е ситуацията със самите производители и издатели. Интересно би било каква би била позицията на Activision, която има много силно партньорство със Sony, тази на EA, които пък работят отлично с Microsoft и т.н. Не трябва да забравяме, че споменатите компании са много по-навътре в гейминга, ще издават ново поколение конзоли и в същия момент също имат пръст в играта в облака.

Освен това Google обяви и собствено студио за игри с ръководител бивш кадър на EA и Ubisoft, но как ще се справи с ексклузивните заглавия, които имат решаваща роля. Вярвам, че именно те дадоха победата на Sony в битката на това поколение конзоли. Японският производител, Microsoft и Nintendo създават игри от десетилетия и това е преднина, която трудно може да бъде стопена.

“Толкова много хора играят на телевизора си с ужасяващ лаг, че пикселите биха могли да идват от някой център за данни. Не всеки знае или въобще решава да включи режима за игра (за жалост)”, Джон Кармак.

Техническите трудности

Да, със сигурност това е латентността, върху която Google продължава да работи и дава големи обещания. Освен това обаче е интернет връзката. Докато в България сме облагодетелствани с бърз интернет (домашен и мобилен) на изключително ниска цена (у нас използвам пакет 75 Mbps за 14 лева и без допълнителни ограничения, а мобилният ми интернет достига 50 Mbps), в много други части на света това не е така. Един от най-силните примери е САЩ, където подобни скорости и цени са немислими, а често потребителите имат ограничения и откъм количеството свалена информация. А това е много сериозен пазар, също както Китай, където Google няма власт. За компанията процесите по сваляне и записване на една игра могат да бъдат много забавни, но тази игра след това не изисква друго. Следва видеото на Digital Foundry с теста на Stadia. Един от важните моменти е на 11:30.

Отново се връщам и на мутиплейър игрите, където буквално части от секундата могат да бъдат разликата между успех и… смърт от ръцете на противника. Самите Nvidia излязоха с информация, че играчите с 144Hz монитори и G-Sync постигат по-добри резултати в онлайн игрите от своите конкуренти. Скоростите, които Google дава, са за солови игри, докато тези с повече играчи със сигурност ще са по-жадни за трафик. По-бавният интернет би означавал по-ниска резолюция, за да се запазят кадрите в секунда, което пък автоматично дава предимство на конзолите и компютрите.

Разбира се, Google не трябва да намери решението на всички тези проблеми от първия ден. В момента компанията предлага на разработчиците неограничени ресурси, с които да работят (сървърите за данни), което може да доведе до невероятни игри и създаване на огромни светове. Те няма да се ограничават от хардуера на една конзола. В същото време, когато играта е на подобно място, тя няма да може да бъде променяна от феновете, няма да могат да бъдат създавани интересни модификации, които общността обожава. Тук няма да сме собственици на заглавието, а само получаваме достъп до него.

Omb Touch

Вълнувам се за Stadia, но имам много по-големи очаквания от Microsoft. Дори не мога да повярвам, че го казвам, но е така.

Може би звуча прекалено негативно, но всъщност Stadia е нещо впечатляващо, защото се прави от Google. Хм, истината е, че Microsoft обаче може да е скритият лидер тук. Компанията на Сатя Надела прави изключително добри стъпки в трансформацията си към облачните услуги и идеята, че Microsoft не е просто създател на една операционна система. Компанията от Маутин Вю има огромен опит в гейминга, заформя интересни студиа за игри, загуби битката със Sony, което е ценен урок и макар да не е лидер в сървърните решения, не е далеч от първенците.

Stadia е нещо интересно, но може да не бъде истинският лидер в облачния гейминг - свят, който към момента остава мъглив, но с много ярки слънчеви лъчи, които започват да го разкъсват.