Толкова много лаптопи! Огромна част от тях сякаш близки по параметри, но в същото време различни по цена. Кое е по-важно - качественият екран, външната видео карта, кое поколение е процесорът? Има ли смисъл да се хвърляме на най-скъпите модели? Или да залитнем в другата крайност - максимално свиване на бюджета?

Истината е, че да си избереш лаптоп е едно от големите предизвикателства в технологичния свят. Подсилено е както от сериозната работа и време, което прекарваме пред тези машини, така и от цената, на която идват те. Разход от 1500-2000 лева за нещо, което не отговаря на нуждите, е прекалено голям за всеки. Да не говорим за горчивото разочарование - къде е празненството от технологията в тези момент!

И ако това не звучи достатъчно объркващо, цялата тази каша се залива със сериозно количество коледна лудница, огромни реклами, които ни дебнат от всеки ъгъл, отстъпки, топ оферти и какво ли още не, докато не се почувстваме в центъра на вихър. А просто искаме машина, която да ни свърши работа… толкова ли е много?

Е, TechGeek-овете сме тук с няколко съвета, които даваме на приятели и следваме самите ние, за да можем да имаме най-подходящата машина пред себе си - независимо дали е за игри, работа в движение, програмиране, дизайн или нещо друго. Не трябва да забравяме, че за разлика от настолните компютри, по лаптопите можем да правим относително малко промени, след като ги купим. No Pressure… не е толкова страшно колкото звучи, стига да си задаваме правилните въпроси.

Изборът на лаптоп не е толкова труден - ако си задаваме правилните въпроси и има някой гийк, който да помогне.

Първите от тях са “за какво най-много ще използвам лаптопа” и “с какъв бюджет разполагам”. Логично! Сигурен съм, че всеки, който обмисля покупка, има вече готови отговори. Или поне приблизителната идея. Например документи, интернет и филми или пък обработка на снимки, гейминг, работа в движение и други подобни. Това помага не само за огромно сегментиране на моделите, но и за реалистични очаквания за продукта.

След тази дълга интродукция - време е за основните детайли и ключови моменти.

Размер на екрана

“Базирайки се на сегашното си потребление, колко точно този лаптоп ще бъде с мен, в движение или на път, и колко ще седи на бюрото в офиса или в дома ми, приемайки своеобразна форма на настолна машина?”. Ето това е основният въпрос, който определя размера на екрана на лаптопа. Ако ежедневно или през по-голяма част от седмицата ще е с теб, добре е да се ориентираш към 13- или 14-инчовите модели, които, при нужда, могат да бъдат подкрепени от офисен монитор. Хубавото при тях е, че някои, като например 14-инчовият Asus UX433, тежат едва около килограм. Другото ключово е дебелината на лаптопа, може да е дори в грацните на 15 мм. Тези машини идват и с оптимизирани процесори и много сериозна батерия - необходимата конфигурация за всеки пътуващ човек и модерен номад. Това, което липсва спрямо по-големите лаптопи, е по-сериозната охлаждаща система (да не забравяме - 10 мм профил!) и затова е важна добрата оптимизация и баланс на хардуера. Някои модели могат да имат много сериозен хардуер, но охлаждащата система да е слабата им страна (освен ако не говорим за много висок клас) – нещо, което като нищо да доведе до забавяне на работата в най-напрегнатите моменти, когато софтуерът жадно поглъща ресрурси. Причината е т.нар. throttling (производителността е временно ограничена, за да може системата да овладее температурата). Шансът да търсиш такъв модел за сериозен гейминг е малък и подобна апокалиптична ситуация е по-малко вероятна, ако предварително е съобразено натоварването, което ще упражняваш върху машинката.

28770096717 437643C8Bd K

Лаптопът на Камен има тънък профил, но отлична оптимизация и охлаждане, които се справят със сериозния хардуер

Като човек, обикалял с дни технологични събития като MWC и IFA с 15.6-инчов лаптоп с тегло 2.5 кг в раницата си, мога да потвърдя, че бързо омръзва, нищо че на хартия не звучи толкова много. Наистина размерът е от особена важност, когато говорим за преносим компютър. И моят модел е по-скоро подходящ за домашно използване и по-рядко излизане. На пазара има и 17-инчови варианти, които имат по-висока цена и обикновено са насочени към гейминга. Те са добър избор, ако пространството не позволява външен монитор, а честичко се налага обработка на видео или снимки. А защо не и по-сериозен гейминг? 17-инчовите модели, подобно на Predator Helios 300, имат тегло около 3 кг.

Отвъд размера

Само допреди няколко години резолюцията HD (1366x768 пиксела) беше сред най-популярния избор на пазара. Въпреки че това е достатъчно за общия случай (плюс малко повече скрол и слагане на 90% на браузъра, за да бъде по-удобно – предполагам не съм само аз?), добрата новина е, че Full HD (1920x1080 пиксела побира спокойно два прозореца един до друг) вече е стандарт и по-малкото пиксели са изключение, изолирано основно в ценовия клас под 900 лева. Full HD не дава още изключително много място за работа, но всичко изглежда много по-остро и детайлно, особено когато говорим за текст и сърфиране в интернет.

В по-високия клас има модели с 4K UHD резолюция (3840x2160 пиксела), но често практичните ползи са почти несъществуващи или са съществени за много малък кръг потребители. Минусите са по-високата цена и по-високата консумация на енергия. Сериозно. Освен ако не си се насочил към геймърски лаптоп от най-висок клас, 4K UHD е по-скоро нещо, от което може да се спести. Говорейки за този сегмент, съветът ми е по-скоро да се инвестира в екран със 120Hz (колко пъти в секунда може да се опресни картината). Особено в този сегмент по-добрата комбинация е 120Hz и Full HD, отколкото 60Hz и 4K UHD резолюция. Херците са важни за кадрите, които екранът ще покаже - колкото повече, толкова по-добре и по-гладък гейминг. Ако играта върви с 80 кадъра в секунда, а екранът е само 60Hz, резултатът е накъсване или т.нар. Ghosting. Някои от по-скъпите геймърски лаптопи са оборудвани с технологията G-Sync на Nvidia, която синхронизира екрана с видео картата, за да се избегне този проблем.

Ключовият ми съвет тук е екранът да не пада жертва на качеството - това е нещо, в което ще се взираш изключително много време, ежедневно.

02 X1 Extreme Hero Front Facing Forward Jd Ir Camera 1 1

Lenovo ThinkPad X1 Extreme е сред лаптопите, които имат 4K UHD екран и покриват 100% от стандарта sRGB. За съжаление има цена, която може да надхвърли 7000 лева.

Когато говорим за панел, IPS е за предпочитане пред TN, въпреки че в последно време има сериозни подобрения и в тази технология. IPS обаче се отличава с по-добри зрителни ъгли и цветове. Ако не е изрично упоменат, по-вероятно моделът да е с TN.

Следва цветоподаването, което най-често се измерва в гамата sRGB. Покриването ѝ над 90% означава, че екранът е наистина добър и ще се наслаждаваш на качествени и наситени цветове. Най-често подобни резултати се наблюдават при модели, които имат по-висока цена (по-рядко около 1800 лева и по-често с още 500-700 отгоре). Ако лаптопът няма да се използва за обработване на снимки и видео и бюджетът е по-скромен, 65-70% покритие на sRGB е повече от достатъчно.

Друг важен параметър е яркостта на дисплея. По-високата яркост не само може да направи цветовете… е, по-ярки, но прави лаптопа по-удобен за ползване навън - ще се вижда какво има на екрана. Истински ярките екрани са над 300 нита, но и 250 нита са достатъчни за нормална работа.

Освен тези основни параметри, днес е все по-актуален въпросът дали екранът да бъде сензорен или не. Ако хибридните модели са ти интересни, те използват сензорен екран по подразбиране, за да бъде полезен в различните режими. При стандартните лаптопи неговата полезност намалява, докато наличието му може да намали живота на батерията с над час (ако сме по-черногледи) и в същото време да оскъпи цената. В моя потребителски случай открих, че сензорният екран е много удобен при скрол и някои други интеракции, но наличието му е по-скоро приятна добавка.

За да обобщя, оптималният екран, позициониран в златната среда на потребителското изживяване, е Full HD IPS, около 250 нита, 65% sRGB, а ако е геймърски - добрият избор е не по-високата резолюция, а по-високата скорост на опресняване (Hz).

Клавиатура и тъчпад

Дори и да не пишеш много текст, клавиатурата трябва да бъде удобна. Наистина. Сериозно. Представи си, че си част от луд спор и почукваш яростно по клавишите. С лоша клавиатура, ще бъде още по-яростно. Как се разбира дали клавиатурата става и за какво всъщност трябва да се внимава. Тъй като това не е просто параметър като оперативната памет например, добре е да се усети от първо лице (ръце, пръсти и т.н.). В нашите ревюта винаги ще засягаме този елемент, като трябва да следите за няколко неща. Поддава ли клавиатурата при натиск (обикновено при по-достъпните модели, но не само), какъв е ходът на бутоните (традиционно 1-2 мм - разстоянието, което изминават при натискане), колко добра обратна връзка дават и дали има разстояние между тях, което да намали максимално грешката при писане.

Според дизайна клавиатурата може да има и “по-интересно” разположение на клавишите. Например в момент на слабост производителят да е решил да разположи бутона за изключване най-горе в дясно, точно до End. Това няма да е проблем за голяма част от потребителите, но за програмистите може да се окаже неприятно. 17-инчовите и много от 15-инчовите модели имат достатъчно място, за да разположат пълна клавиатура, но при по-малките модели са нужни жертви. Трябва да се внимава за прекалено малки стрелки, неудобен Shift и други подобни решения за някои от най-използваните бутони.

Force Touch Hero 2X

Огромният и истински удобен тъпчад на MacBook използва технологията Force Touch.

Следва тъчпадът, като тук напоследък водеща е приятната тенденция, поставена с Precision от Windows 8.1 насам. Разликата е, че сега информацията се събира от тъчпада, но се обработва от Windows и системата разбира, че се използва именно този метод, който е различен от работата на традиционна мишка. Така функционирането на тази важна част от интеракцията с компютъра може да се подобрява с подобряването на Windows.

Какво друго прави един тъчпад добър? На първо място трябва да е достатъчно голям. Не трябва да потъва лесно, като аз предпочитам само долната част, където са бутоните, да бъде кликаема, за да няма поддаване, докато просто мърдам курсора. Напоследък едни от най-добрите тъчпадове са на хибридните устройства на Microsoft, като решението на Apple в актуалните MacBook модели също е отлично. Използва се технологията Force Touch, която симулира усещането за клик, без да има реално кликане. Съветът ми е да се избягват тъчпадове с добавен сензор за пръстови отпечатъци в някой край, както и безумното решение на Acer да сложи този важен хардуер над клавиатурата под стъкло (при Tritron). Е, винаги можете да си вземеш и допълнителна мишка, но в някои ситуации това отнема от същността на лаптопа, нали?

Asus Zen Book Pro 15 Ux580

Asus ZenBook Pro 15

Тази година Asus представи интересно решение за тракпада си, като при ZenBook UX433 върху него може да се активира NumPad клавиатура, а при ZenBook Pro тази повърхност е екран, който дава достъп до преки пътища, дори възпроизвежда видео. Към момента мненията са противоречиви, но ще трябва лично да се убедим, за да кажем със сигурност дали го препоръчваме или не.

Портове и комуникации

Да имаш само един USB Type-C порт може да е предизвикателство и със сигурност ще трябва да живееш живота на т.нар. “донгъли”, но не краят на света. Това не означава, че портовете не са важни - напротив, винаги е добре да има достатъчно, особено ако лаптопът ще се използва често като настолен компютър, към който са вързани монитор, клавиатура, мишка и т.н.

Ethernet е все по-рядко използван порт за директна връзка към интернет. Днес Wi-Fi мрежата е навсякъде около нас, но в някои ситуации, особено в бизнеса, този порт е необходим. Налични са и преходници USB към Ethernet.

HDMI е популярен начин за връзка към телевизор, а понякога и към монитор. Пренася картина (до 4K) и аудио, но само към едно устройство. DisplayPort осигурява 4К 60Hz сигнал към един монитор или Full HD към три монитора. DVI е по-старият порт за връзка към монитор и до голяма степен днес отсъства от лаптопите, но има добри алтернативи.

USB портът е до болка познат, но също толкова необходим. Наличието му е задължително, като е добре да присъства в своята версия 3.0. Type-C е по-новата версия, която е все по-популярна и при мобилните устройства. Отличава се със симетрията - не трябва да внимаваш точно как включваш кабела. Type-C поддържа различни стандарти, като първата генерация 3.1 има скорост на трансфер до 5Gbps, а втората - до 10Gpbs. През него може да се зарежда лаптопът, може да се използва за връзка към монитор и може да е дори Thunderbolt 3. Това е най-бързият порт в момента на пазара, който поддържа трансфер на данни до 40Gbps. Може да осигури 4К сигнал за два монитора едновременно или дори връзка към външна видео карта (Razer Core се възползва от това). Наличието на този порт е отлична новина.

Наличието на три USB порта, един Thunderbolt 3 и четец на карти е добра основа. Съвсем спокойно DVD/Blu-ray устройството може да бъде спестено, освен ако не е задължително поради някаква конкретна причина и нужда. Дори да се наложи добавянето му по-късно, винаги може да си вземе външно дисково устройство.

За мрежова карта добре е да поддържа стандарта 802.11ac Wi-Fi.

В продължението ще говорим за хардуера под клавиатурата - в следващия епизод след седмица! Хм, кой вече следи така сериали? Никой, затова направо кликни тук и да се насочваме към продължението.


Заглавна снимка: Designed by Freepik