Има толкова много светлини, но в същото време е тъмно. Огромни комини бълват огън, докато летящата кола минава над тях. Мъжът зад волана не се притесни от това - летеше много високо, а и това беше ежедневие в космополитния град. Наближи огромната сграда, наподобяваща пирамида. Насочи колата към входа с умела маневра. Отново - не беше зад волана на летяща кола за първи път. Кацна и се насочи към офиса, където го очакваха. Трябваше да определи дали “съществото” е истински човек или “репликант”. Последното поколение на тези андроиди (Nexus-6) е толкова напреднало, че вече са неразличими от хората. Имахме нужда от тях, за да ни помогнат в колонизирането на чужди светове, но какво става, когато изкуственият интелект е толкова напреднал, че… в някои ситуации те са повече хора от нас? Нямаше време да мисли за тях по този начин, имаше работа и беше свикнал с това. Годината е 2019-а.

Интересно, нали? Blade Runner излиза по кината през далечната 1982 година и описва сегашната, 2019-а година, по този начин. Книгата на Филип К. Дик, която служи за основа на филма на Ридли Скот, излиза през 1968 година. Нищо чудно, че 2019 година изглежда толкова фантастично… и толкова далечно от това, което се случва днес, в истинския ни живот. Кое бъдеще обаче е по-добро - истинското или това от Blade Runner?

Днес нямаме андроиди (освен операционната система), нямаме летящи коли, не сме покорили далечни светове, а когато погледнем какво се случи в технологичния свят през 2018 година, можем да изпитаме сериозно притеснение за някои от евентуалните сценарии, които можем да видим през тази година, особено когато говорим социални мрежи, алгоритми и поверителност. Защо смятам така? Защото това, което ми направи най-силно впечатление през последните дванадесет месеца, може най-лесно да се опише като „Добрият, лошият и злият“ в света на технологичните компании. Нито една компания не може да бъде само за негативните си действия, но някои прекрачиха границата.

И тъй като сме гийкове, нямаше как да не отделя специално внимание и на някои от филмите, сериалите и игрите, които ми направиха най-силно впечатление. Добре е да завършим с нещо приятно, нали?

Злият

Трудно е да се говори безпристрастно за Facebook, най-голямата и популярна социална мрежа в света. Творението на Марк Зукърбърг успя да се настани в центъра на ежедневието ни, отвличайки (буквално) вниманието ни, осигурявайки ни контакт със семейство и приятели, давайки ни възможност да бъдем в центъра на събитията, превръщайки всеки ползвател на мрежата в деен участник във всичко, което се случва по света. За добро или лошо.

“Сенатори, имаме реклами”, отговори Зукърбърг на въпроса как компанията съществува, когато предоставя безплатна услуга на потребителите си. Това се случи в средата на април по време на изслушване пред Конгреса. Именно тези реклами и желанието на Facebook да задържи максимално дълго вниманието на всеки от потребителите си в социалната мрежа или в някои от другите ѝ услуги, като Instagram и Messenger, както и да поддържа постоянно разрастване на потребителската си база, за да се разраства като бизнес и да вдига своята пазарна оценка, доведоха до една от най-бурната (в негативен план) година за Facebook. Независимо дали говорим за имиджа ѝ в обществото, начина, по който се справи с проблемите си, финансовите ѝ резултати. Facebook се провали във всеки един от тези аспекти.

Как Facebook съществува? "Сенатори, имаме реклами".

А годината започна с много обещания за борба с надигащите се проблеми във Facebook, като реч на омразата и използване на платформата за пропаганда. Зукърбърг и компания започнаха с промяна в новинарския поток (News Feed) и приоритизиране на съдържание от близки и приятели за сметка на новини и материали от медии. Фокус върху чистите човешки взаимоотношения, а не върху сензационните новини? Чудесно! Трудно обаче да се направи, когато подобни сензационни постове са съществували в перфектен синхрон с целта на Facebook - хората да прекарват максимално време в мрежата.

Веднага след това обаче последва и най-големият скандал на миналата година - разкритията около Cambridge Analytica. Със сигурност всеки, който чете тези редове, е слушал повече от достатъчно за това, но най-общо неправомерно взети данни на милиони потребители на Facebook (над 87 млн.) са използвани в президентската кампания на Доналд Тръмп, за да бъдат наклонени везните в негова полза чрез таргетирани реклами.

Facebook иска да се справи с фалшивите новини и да ни даде смислено и по-лично съдържание, но в същото време иска да задържи максимално вниманието ни. Решението е трудно.

Социалната мрежа реагира със закъснение, а Зукърбърг така и не даде достатъчно добро уверение, че Facebook няма да допусне повече подобни пробиви. Да, API-тата бяха допълнително ограничени, но сякаш всички действия, включително и разкритията, че от Facebook са знаели за случващото се и са се намесели, но не са казали нищо, ясно ни показаха, че социалната мрежа може би е станала прекалено голяма, а прозрачността е неизвестна дума.

През годината Facebook не успя да се справи и с контрола върху съдържание, което подтиква към насилие и разпространява пропаганда (Бирма, Либия, Иран и т.н.), а през септември от социалната мрежа разкриха, че са били жертва на сериозен пробив на сигурността, в който е изтекла информация за над 50 млн. потребители.

В края на юли компанията загуби рекордните 120 млрд. долара от пазарната си капитализация, а в края на годината поредните разкрития ни показаха, че етиката тук има сериозно изместване от центъра - от Facebook са назначили компания, която да търси компромати за конкуренти, като една от основните цели е Сорос, за които са разпространявани негативни новини.

Zuckerberg Testimony Congress Getty

Jim Watson/AFP/Getty Images

Истината е, че колкото повече Facebook се разраства, толкова по-трудна за овладяване е токсичната, особено когато липсва прозрачност. Днес Facebook е повече от социална мрежа. За много хора това е порталът към интернет и дори двете понятия се припокриват. Въпреки че Зукърбърг продължава да твърди, че Facebook не е медия (да, традиционно погледнато не е), Facebook и алгоритмите, които имат основна цел да ни дават това, което искаме, за да ни задържат максимално в потока, моделират съдържанието.

Facebook има много работа тази година, въпреки че по-скоро очаквам още по-големи скандали и може би дори разцепване на компанията в бъдещ момент. Но това са само спекулации.

Лошият

Какво трябва да жертваме, за да използваме услугите на Google? Това беше големият въпрос в годината, в която компанията стана на 20 години, а Android - на 10. Причините са за някои спорни решения, някои обвинения и поредица от течове на потребителски данни през Google+. Още тук ще кажа, че социалната мрежа на Google ще функционира още няколко месеца и ще бъде спряна, след като на два пъти се оказа, че данни на нейни потребители са били видими за разработчици, въпреки че не би трябвало. Лоша новина, която обаче се превърна в добра. Време беше Google + да се оттегли.

Цензурирана версия на търсачката на Google за китайския пазар? Лош ход...

Доста по-притеснителни са двата проекта на Google, за които се вдигна сериозен шум, още повече, че голяма част от негативната вълна идваше от самите служители на компанията. Дали премахването на неофициалното мото на Google “Не бъди зъл” от официалния кодекс на поведение има нещо общо?

Dragonfly е един от споменатите проекти и най-общо е фокусиран върху разработка на специална версия на търсачката на Google за Китай, която да бъде под контрол на правителството. Лош ход. Като всяка компания, Google има нужда от разрастване, а основният бизнес е именно търсачката и рекламите през нея. Излизането на огромния китайски пазар е примамлива хапка, но цената, която трябва да бъде платена, е прекалено голяма. Google не потвърди подобни намерения, но и не ги отрече напълно.

Maven пък е кодовото име на втория проект, този път разработван с Министерството на отбраната на САЩ. Софтуерният гигант се отказа от него, след като служителите, а и обществото се надигна. В своята същност Maven анализираше снимките, направени с дронове.

Друг сериозен проблем за Google беше нарушеното доверие на потребителите, което до момента винаги държеше високо ниво, въпреки цялата информация, която компанията събира Това дойде от следенето по подразбиране и трудността, която някои потребители изпитват с настройките и ограничаването на данните, които Google получава. Защо не е обратното?

Google унищожи поредното си приложение (Allo), а революционният Duplex, който впечатли публиката по време на годишната конференция на софтуерния разработчик, бързо започна да генерира и притеснения. Най-общо това е секретар с изкуствен интелект, който може да се обажда вместо потребителя на бизнеси (ресторанти, салони за красота и др.), за да запази час или да събере друга информация. При представянето стана ясно, че гласът, който имитира отлично човешки, няма да се представя като ИИ асистент, което постави морален въпрос. На по-късен етап това се промени и сега Duplex разкрива своята същност, като в същото време вече започнаха и ограничени тестове с потребители.

Изпълнителният директор на Google Сундар Пичай също се яви пред конгреса (също както направи и Зукърбърг по-рано през годината) в поредното доказателство, че този метод за търсене на истина и отговорност е далеч от ефективен. Този път разговорът беше с изместен център към това дали Google и в частност търсачката приоритизират резултати за демократи спрямо тези за републиканци. Прекалено политизиране, без търсене на отговори на основни въпроси.

И тук отново възниква въпроса за потребителя-продукт и всъщност - при всички оплаквания готови ли сме да си плащаме за тези услуги, но данните ни да остават изцяло лични?

Добрият

Може би ще е малко изненада, но Microsoft беше сред компаниите, които ми направиха най-добро впечатление миналата година. Като цяло софтуерният гигант успя да се опази от големите скандали и дори за момент беше най-скъпата компания в света.

Истината е, че през последните години Microsoft се променя и Сатя Надела, изпълнителният директор на компанията, има огромна роля за това. Вярвам обаче, че всичко започна още с ексцентричния Стив Балмър, който въпреки някои сериозно твърдоглави проявления, започна прехода към облачното пространство чрез важни инвестиции. Надела направи плавен прехода от идеята за Windows навсякъде към Microsoft услуги навсякъде - независимо от устройството. Бъдещето на компанията е в облака и в изкуствения интелект. Не само това, Microsoft затвърди присъствието си в хардуерния сегмент с актуалните модели Surface, но и с някои интересни джаджи, като представянето на качествени (според чуждите медии) слушалки.

Още в началото на година обаче Microsoft попадна, макар не пряко, в много сериозен скандал. Meltdown и Spectre бяха сред най-често срещаните думи в технологичните медии в началото на миналата година. Най-общо това бяха проблеми в дизайна на процесорите от последните 20 години, които правят машината уязвима на зловредни атаки. Въпреки че редица компании, включително Intel и AMD започнаха да работят по проблема, Microsoft беше сред най-откровените за случващото се и сред най-активните с пускането на ъпдейти.

Microsoft вече не е компания, която иска Windows да е навсякъде, което я прави толкова интересна и сигурна в бъдещите си успехи.

В същото време в Microsoft се случи и сериозна реорганизация. Тери Майерсън, който беше отговорен за Windows, напусна компанията, а екипът зад операционната система беше разделен на две. Основната част заработи по-близо до облачните услуги и ИИ, а останалите служители бяха оформени в отделен екип, наречен “Experinces and Devices”. Тяхната цел са клиентските версии на Windows. Още един пределно ясен знак за бъдещето на Microsoft, което е все по-ориентирано към подобен тип услуги. Windows вече не е огромната кошница за Microsoft, в която компанията мята всичките си надежди. Днес фокусът е върху различни услуги, като Office 365, който показва отлични резултатите и от Microsoft вярват, че повече от 60% от ползвателите на Office ще преминат към облачната услуга.

През миналата година Microsoft имаше известни проблеми с планираните ъпдейти на Windows 10, като последно това се случи през октомври, когато някои потребители съобщиха за изтрити файлове. Все пак компанията овладя ситуацията, макар и да показа някои пукнатини в метода за тестване.

В гейминг сегмента Xbox съвсем явно изгуби конзолната битка за това поколение, като основната причина е липсата на стойностни ексклузивни заглавия. Поредицата от разочарования, комбинирани със сериозните хитове от Sony, доведоха до пълна капитулация. Добрата новина за геймърите е, че през 2018 Microsoft придоби 6-7 качествени студиа, които без съмнение ще се погрижат за много по-добър старт на следващото поколение конзоли, което очакваме през 2020 година.

През 2018 година Microsoft обяви и началото на гейминг стрийминг услуга XCloud, която ще позволи потребителите да играят Xbox заглавия практически на всяко устройство, стига да е налична качествена интернет връзка. Това не е първата подобна услуга (GeForce Now, PlayStation Now, Shadow и дори съвсем пресен опит в ранна версия от Google - Project Stream), но Microsoft има едновременно опита в хардуера и сървърните решения, както и каталога, да създаде нещо интересно. С развитието на интернет връзката и най-вече с предстоящото навлизане на 5G, става все по-ясно, че в даден момент хардуерът ще има все по-протоколно значение за сметка на услугите. Отново Microsoft изглежда готова за тази промяна.

Сред интересните покупки на Microsoft попадна GitHub (7.5 млрд. долара). Огромното хранилище за код, което е изключително популярно както за проекти с отворен код, така и за частни проекти. Към момента е трудно да преценя как ще се разгърне тази покупка, като може би програмистите вече имат по-ясна позиция за случващото се.

Едно от последните действия на Microsoft за 2018 година беше свързано с браузъра Edge, като стана ясно, че компанията преминава към обработващия енджин Chromium (основата на Chrome). Това ще доведе до редица подобрения в Edge, като по-добра съвместимост, повече разширения и други. Това ще се отрази положително и на Chrome, като браузърът може да стане по-щадящ към батерията на лаптопите ни. Със сигурност съвместната работа на инженерите от Microsoft и тези от Google ще доведе до редица подобрения за потребителите, но в същото време не можем да не се замислим, че се връщаме към ситуацията от преди повече от 15 години, когато страниците се създаваха да работят специално на Internet Explorer. Днес Mozilla остава единствената алтернатива.

Всичко това ми показа, че Microsoft вече е различна компания, която приема, че партньорствата (пусна 60 000 от патентите си за свободно ползване за развитието на Linux), приложения за други платформи и като цяло по-свободното ѝ навлизане на всевъзможни устройства е правилният път за успех в бъдещето. И това ми хареса.

И за финал - Xbox Adaptive Controller, един от най-интересните продукти за миналата година. Този контролер за Xbox е насочен към потребителите с физически ограничения… и дори не става въпрос за конкретно увреждане. Причината е, че XAC може да се използва с една ръка, с крак, глава, да се персонализира. Така той покрива огромен набор от потребители, които в същото време страдат от различни физически пречки да използват нормален контролер. Good guy, Microsoft.

Гийкът

Любимата ми част! Съвсем разбираемо и една от най-субективните. Освен технологиите, какво друго може да развълнува свитото сърце на всеки гийк? Филми, сериали и игри! За съжаление през миналата година не успях да играя на всичко, на което исках, не успях и да гледам всичко, което бях планувал.

God of War е играта, която през 2018 година ме впечатли най-много с комбинация от отличен геймплей и страхотни персонажи.

Някак обаче успях да гледам пълно разочарование като “Хищникът”, но имах огромна вяра в Шейн Блек. И всъщност филма не беше просто разочарование, а беше слабо направен филм. Напомни ми по-скоро за онези неизвестни “творби” по кабелната, които следях с огромен интерес преди 20 години. Тогава спокойно изказвах критично си мнение - “10 от 10, шедьовър”! Причината беше, че много от нещата виждах за първи път - независимо, че бяха в най-лошата си форма и бегло копие на нещо по-хубаво. Със сигурност 6-7 годишният аз би дал такава оценка на “Хищникът” на Блек...

Останах разочарован и от “Соло: История от Междузвездни войни”, но това до голяма степен ми беше ясно още от момента на обявяване на проекта. Зрънцето надежда беше привличането на Фил Лорд и Кристофър Милър, които след това се изпокараха с Disney. Ненужен филм за един страхотен герой, който е най-силен, когато не е в центъра на историята и има свободата да не бъде доблестния протагонист, а да бъде… е, устат контрабандист.

Да преминем към нещо по-приятно. “Нито звук” (А Quite Place) ме впечатли с простотата на своята история и с това, че ни припомни как може да се направи въздействащ филм, стига да е налична интересна идея. Никога не съм очаквал подобен филм от Джон Кразински (Джим от “Офисът”), но си представете близко бъдеще, в което всеки звук носи смърт. Злокобно, нали? Абсолютно! Ще се уловите, че сте затаили дъх, застинали в безшумна форма на вцепенение.

Все пак гийкът в мен хареса най-много “Мисията невъзможна: Разпад”. Впечатляващо е, че дори и днес енергията на Том Круз може да ни осигури подобно кино изживяване. Защото “Разпад” е именно това - това не е драматична история или заплетен трилър, това е просто отлично направен шпионски екшън, който ни пленява със сцените си, изпълнени с адреналин. Историята? Тя е просто тънката връзка между преследвания, ръкопашен бой (сцената в тоалетната на заведението!), гонитба с хеликоптери и т.н. Пълно филмово удоволствие.

Какво ново ме впечатли на малкия екран? Отново съвсем субективно мнение, без да имам възможност да изгледам много от продукциите. Третият и последен сезон на Daredevil е най-силният от всичко Marvel/Netflix до този момент, въпреки по-бавното начало му начало. Главен герой, който трябва да премине през своя катарзис, злодей с добре подплатени мотиви, отлични допълващи персонажи и впечатляващи екшън сцени. Отличен.

Новият сериал, който мога да отлича, е отново продукция на Netflix - The Haunting of Hill House. Историята за семейство, което се нанася в къща, обитавана от призраци. Или може би нещо много по-злокобно? Впечатляващо е, че това не е просто поредната история за къща с духове, а нещо повече - как това ужасяващо преживяване се отразява на семейството, на взаимоотношенията между децата, когато вече са пораснали и зрели хора. Плашещо, но не с евтини стряскащи моменти, а с психологическата игра, в която въвлича зрителя. Има ги и внезапните стряскащи моменти (т. нар. Jump scares), но тук те работят, защото са допълващи, а не гръбнак за слаба продукция. Особено един от тях, който ме накара да подскоча от леглото…

Завършвам с игрите. Няма да споменавам Red Dead Redemption 2, защото нямах възможност да я играя, но ще разкажа за моята игра на годината, която определих за такава още в края на март - God of War. Като фен на поредицата, очаквах нещо по-различно в новото заглавие. И го получих. Кратос направи невероятна трансформация от гневен не особено дълбок персонаж, до протагонист, който трябва да живее с миналото си, да превъзмогне загубата на любовта, като в същото време заздрави връзката със сина си. Новият свят, новата бойна система, интересните персонажи и всичко това натоварено с тази емоционалност и чувство за връзка с героите. Именно последното даде сериозен тласък пред Spider-man, игра, която ми припомни колко чудесен герой е това и игра, която поставям на второ място в класацията си. Увлекателните мисии, страхотното придвижване из Ню Йорк чрез мрежите на Spider-man… забавно е! И доста, доста гийкско.

Този текст стана огромен. Също така знам, че през миналата година се случиха още много интересни неща в технологичния свят, които съм готов да обсъждаме заедно - ще бъде интересно. Можем да го направим тук, в коментарите, или направо в социалните мрежи.

Скоро може би темите ни ще бъдат за андроид и летящи коли. Дали 2019-а година няма да крие изненади?