16.05

По безкрайните плажове на Флорида без време за презареждане

След края на конференцията, имах цяла седмица лично време, преди да летя обратно за София. Да, знам, работя в най-яката компания в България. Планът беше следният: Маями, Клиъруотър и Ню Орлиънс. Като по-късно последната дестинация се промени на Панама Сити. Или казано по друг начин – седмица на път по цялото крайбрежие на Флорида. Безброй красиви места, много мили (wtf) и малко сън. И този път смартфонът на Huawei не ме предаде. Въпреки крайно интензивното използване и недостатъчно време за зареждане, телефонът не ме остави и запечата едни от най-красивите гледки, на които съм бил свидетел.

Img 20190511 170913

Пясък като пудра захар.

Благодарение на стандарта IP68 нямаше проблем да го използвам, когато се гмуркахме в чистите води или ходихме по брега на Shell Island, нито докато преследвахме дивите делфини на борда на нашата малка лодка.

Тук обаче се прояви и първата слабост на телефона – екранът. Въпреки че при нормална употреба не се забелязва, поставен под силните лъчи на слънцето във Флорида, екранът не е достатъчно ярък и почти не може да се използва под директната светлина.

Дали това е нещо, с което може да се направи компромис, може да ни пишеш в коментарите, а междувременно може да се насладим на прекрасните снимки, които успях да запечатам в различните режими на тази уникална камера.

11.05

Ден в NASA и Disney Springs без нужда от фотоапарат

Често, когато пътуваме, фотоапаратът е едно от първите неща, които слагаме в багажа, за да запечатаме моментите завинаги. Лошото е, че той заема доста място. За щастие последните години телефоните започват да извземат тази функция. Това е обещанието от Huawei. Реших да им се доверя и се насочих към Kennedy Space Center, въоръжен само с телефон в ръка. И резултатите бяха впечатляващи.

За вечеря имахме организиран транспорт до Disney Springs, където се насладихме на приказния свят на Дисни и все по-големите му герои. А за мен беше още един повод да поцъкам различните режими на камерата на телефона. Мисля, че се получиха няколко интересни кадъра при много ниско количество светлина.

08.05

Да прекосиш океана на един заряд

Да останеш без батерия, когато си на път, е едно от най-ужасните неща. Миналата година телефонът ми изгасна на 200 метра от крайната дестинация и добре че съпътниците ме чакаха отвън. От тогава си нося външна батерия, но това е още нещо допълнително, което заема място и за което трябва да мисля. Интересно ми беше дали Huawei P30 Pro ще издържи на това изпитание. Още повече, че това е първото ми пътуване през океана и нямаше просто да си стои в джоба ми. Имах много време за запълване.

Затегнете коланите...

Img 20190504 064638

Изгревът през прозореца на самолета

Първите снимки станаха факт още с излитането. Но как да се сдържиш при такъв изгрев! Изкачихме се на 10 000 метра и стана време за музика. Бях се подготвил – Bluetooth wireless слушалки с активен noise canceling – в самолета останахме само аз и Metallica. Толкова е яко, когато технологиите ти помагат да се справиш с дребните неудобства, като липса на тишина например. След около два часа и половина бяхме на летището във Франкфурт, готови за 5-часов престой. Проведох последни разговори с България, а батерията все още не беше мръднала осезаемо - имам още над 80%. Впечатлен съм!

Img 20190504 132948

С този исполин прелетяхме океана. Огромен е

Ще ти спестя досадните детайли около полета, защото... е, досадно е. В края на пътуването, след повече от 24 часа на крак (относително казано, защото в самолета най-вече се седи, но трудно се спи), бях повече от впечатлен - батерията на телефона беше на над 40%, което никога не ми се беше случвало. Готов съм да се обзаложа, че моят Galaxy S9 щеше да ме изостави по средата на презокеанския полет, лишавайки ме от възможността да видя къде е хотелът, да си поръчам Uber и задължавайки ме да чакам, докато се зареди, веднага след настаняването ми. Едно на нула за Huawei, но да не бързаме. Приключението тепърва започва.

05.05

Как започна всичко, или уводът на моето пътуване

От няколко дни имам възможността да тествам новия Huawei P30 Pro. Да си призная, в началото ми беше малко трудно да свикна. Идвам от Samsung Galaxy S9 и съм свикнал дисплеят ми да е перфектен, а потребителският интерфейс – изпипан докрай. Определено в тези два компонента Huawei има какво да предложат повече. Менютата са по-груби, стиловете неконсистентни, а екранът, въпреки че казват, че няма разлика между 2K и FHD, е далече дори от този на S9. А на слънце дори не може да става дума за сравнение.

НО (това е наистина голямо "Но") след като „културният“ шок от непознатото премина, лека-полека този телефон започна да печели симпатиите ми. И няма да ви лъжа – основна заслуга за това има камерата. С всеки следващ кадър жаждата ми да експериментирам нараства и започнах да си позволявам неща, които дори не бих си помислил със сегашния ми телефон.

Img 20190503 083345

Снимка от парк "Студентски". Широкоъгълна камера, директно срещу слънцето

Сега, благодарение на Huawei България, ще мога да тествам този телефон до краен предел – предстои ми бизнес/туристическо пътуване до САЩ, което е перфектната възможност да видя дали телефонът ще се справи с всички изисквания и перипетии, които ми предстоят. Защото смартфонът е отличен смартфон, когато е на път и когато не те предава.

Какви препядствия ще срещна в чужбина и какво ще е заключението ми в края на пътуването? Проследи този пътепис и разбери сам. Ще се радвам да споделиш в коментарите долу какви са твоите впечатления от телефона и дали заслужава суперлативите, които получава от световните медии.

Със сигурност първото предизвикателство ще е за батерията, защото ме очаква дълъг полет. Очаквай включване съвсем скоро!