Мина месец от американското ми приключение. Все още разказвам на колеги и приятели за него. Също така показвам снимки от него. Започнах този текст на 3-ти май, точно преди да замина с една ясна цел - да подложа Huawei P30 Pro на най-сериозния тест, за който можех да се сетя - дълго пътуване по работа, което след това прерастна в още седмица обикаляне на непознати и безкрайно красиви места от Източното крайбрежие (ако и вие имате снимки, с които сте горди, вижте в края на материала) - от прекрасни плажове с пясък като пудра захар до впечатляващи увеселителни паркове. P30 Pro беше с мен през цялото време и честно казано бях щастлив от това. Основните причини са две - страхотната батерия и камерата, която ми позволи да снимам спокойно в почти всяка ситуация.

Дневникът от пътуването ми е готов и е подреден в хронологичен ред с много повече снимки и галерии. Както и пълните ми впечатления от P30 Pro. Имах достатъчно време с него, за да мога да съм максимално точен в преценката си.

Време е за приключение!

Img 20190513 192854

Напред към непознатото!

Как започна всичко, или уводът на моето пътуване

Както споделих в един друг текст, използвам флагман на Samsung - Galaxy S9. Сред основните причини да го избера беше екранът, с който от много години серията изпъква над своите конкуренти. Причината е, че съм частичен далтонист и при някои дисплеи изпитвам дискомфорт, а с моделите на Samsung се чувствам комфортно.

В същото време изпитвах огромен интерес към флагманите на Huawei, особено след като Виктор постоянно ми обясняваш за батерията на неговия телефон и възможностите на камерата. Затова нямах търпение да тествам P30 Pro.

Да си призная, в началото ми беше малко трудно да свикна. Определено, когато става въпрос за екрана (2960x1440 пиксела срещу 2340x1080 пиксела) и потребителския интерфейс, Huawei има какво да предложат повече. Менютата са не са толкова изчистени, стиловете са неконсистентни, а екранът, въпреки че казват, че няма разлика между 2K и FHD, изостава от този на S9. А на слънце дори не може да става дума за сравнение.

НО (това е наистина голямо "Но") след като „културният“ шок от непознатото премина, лека-полека този телефон започна да печели симпатиите ми. И няма да ви лъжа – основна заслуга за това има камерата. С всеки следващ кадър жаждата ми да експериментирам нараства и започнах да си позволявам неща, които дори не бих си помислил със сегашния ми телефон.

Img 20190503 083345

Снимка от парк "Студентски". Широкоъгълна камера, директно срещу слънцето

Сега, благодарение на Huawei България, ще мога да тествам този телефон до краен предел – предстои ми бизнес/туристическо пътуване до САЩ, което е перфектната възможност да видя дали телефонът ще се справи с всички изисквания и перипетии, които ми предстоят. Защото смартфонът е отличен смартфон, когато е на път и когато не те предава.

Какви препядствия ще срещна в чужбина и какво ще е заключението ми в края на пътуването? Проследи този пътепис и разбери сам. Ще се радвам да споделиш в коментарите долу какви са твоите впечатления от телефона и дали заслужава суперлативите, които получава от световните медии.

Да прекосиш океана на един заряд

Да останеш без батерия, когато си на път, е едно от най-ужасните неща. Миналата година телефонът ми изгасна на 200 метра от крайната дестинация и добре че съпътниците ме чакаха отвън. От тогава си нося външна батерия, но това е още нещо допълнително, което заема място и за което трябва да мисля. Интересно ми беше дали Huawei P30 Pro ще издържи на това изпитание. Още повече, че това е първото ми пътуване през океана и нямаше просто да си стои в джоба ми. Имах много време за запълване.

Затегнете коланите...

Img 20190504 064638

Изгревът през прозореца на самолета

Първите снимки станаха факт още с излитането. Но как да се сдържиш при такъв изгрев! Изкачихме се на 10 000 метра и стана време за музика. Бях се подготвил – Bluetooth wireless слушалки с активен noise canceling – в самолета останахме само аз и Metallica. Толкова е яко, когато технологиите ти помагат да се справиш с дребните неудобства, като липса на тишина например. След около два часа и половина бяхме на летището във Франкфурт, готови за 5-часов престой. Проведох последни разговори с България, а батерията все още не беше мръднала осезаемо - имам още над 80%. Впечатлен съм!

Img 20190504 132948

С този исполин прелетяхме океана. Огромен е

Ще ти спестя досадните детайли около полета, защото... е, досадно е. В края на пътуването, след повече от 24 часа на крак (относително казано, защото в самолета най-вече се седи, но трудно се спи), бях повече от впечатлен - батерията на телефона беше на над 40%, което никога не ми се беше случвало. Готов съм да се обзаложа, че моят Galaxy S9 щеше да ме изостави по средата на презокеанския полет, лишавайки ме от възможността да видя къде е хотелът, да си поръчам Uber и задължавайки ме да чакам, докато се зареди, веднага след настаняването ми. Едно на нула за Huawei, но да не бързаме. Приключението тепърва започва.

Ден в NASA и Disney Springs без нужда от фотоапарат

Често, когато пътуваме, фотоапаратът е едно от първите неща, които слагаме в багажа, за да запечатаме моментите завинаги. Лошото е, че той заема доста място. За щастие последните години телефоните започват да извземат тази функция. Това е обещанието от Huawei. Реших да им се доверя и се насочих към Kennedy Space Center, въоръжен само с телефон в ръка. И резултатите бяха впечатляващи.

За вечеря имахме организиран транспорт до Disney Springs, където се насладихме на приказния свят на Дисни и все по-големите му герои. А за мен беше още един повод да поцъкам различните режими на камерата на телефона. Мисля, че се получиха няколко интересни кадъра при много ниско количество светлина.

По безкрайните плажове на Флорида без време за презареждане

След края на конференцията, имах цяла седмица лично време, преди да летя обратно за София. Да, знам, работя в най-яката компания в България. Планът беше следният: Маями, Клиъруотър и Ню Орлиънс. Като по-късно последната дестинация се промени на Панама Сити. Или казано по друг начин – седмица на път по цялото крайбрежие на Флорида. Безброй красиви места, много мили (wtf) и малко сън. И този път смартфонът на Huawei не ме предаде. Въпреки крайно интензивното използване и недостатъчно време за зареждане, телефонът не ме остави и запечата едни от най-красивите гледки, на които съм бил свидетел.

Img 20190511 170913

Пясък като пудра захар.

Благодарение на стандарта IP68 нямаше проблем да го използвам, когато се гмуркахме в чистите води или ходихме по брега на Shell Island, нито докато преследвахме дивите делфини на борда на нашата малка лодка.

Тук обаче се прояви и първата слабост на телефона – екранът. Въпреки че при нормална употреба не се забелязва, поставен под силните лъчи на слънцето във Флорида, екранът не е достатъчно ярък и почти не може да се използва под директната светлина.

Дали това е нещо, с което може да се направи компромис, може да ни пишеш в коментарите, а междувременно може да се насладим на прекрасните снимки, които успях да запечатам в различните режими на тази уникална камера.

Залезът беше прекрасен. Продължих да използвам ултра широкоъгълната камера, като този път комбинирах с приближаване. Знам, че основният сензор ми дава по-високо качество, но исках да вмъкна възможно най-много в кадъра. Останах впечатлен от тези плажове.

Чудовища и магьосници

Наближаваше краят на моето американско приключение. Дори и днес, месец след връщането ми, продължавам да се сещам за последните ми дни и часове в САЩ и да разказвам на гийковете. Съвсем подобаващо и точно както повеляват туристическите традиции, трябваше да оползотворим максимално добре времето преди полета ни. Това означаваше интензивно обикаляне, снимане, навигиране. Знам, че се повтарям и че го споменавам често, но вярвам, че точно това прави един смартфон истински добър - когато можеш да му се довериш в най-лудите ситуации и да останеш доволен от него. Ако батерията пада за шест часа, трябва постоянно да стърчи кабел от раницата, за да не ме изостави. В това няма нищо ненормално днес, нито лошо, но на мен не ми се наложи.

Последният ден посветихме на увеселителния парк Universal Orlando Resort. Както може би става ясно от името той е посветен на някои от най-популярни продукции на Universal Studio, сред които “Хари Потър”, “Кинг Конг”, “Джурасик Парк”, “Бързи и яростни”, “Мумията”, “Трансформърс” и много други. Вярвам, че всеки от вас ще разбере вълнението ми, когато прекоси прага и като малко дете тичах от едно кътче към друго. От един свят към следващия. От магьосници, през динозаври до бързи коли във всевъзможни неонови цветове.

Всичко около мен беше толкова… огромно! Всъщност това важи за всяко едно кътче, което посетих в САЩ. Затова и толкова много се запалих по широкоъгълната камера на P30 Pro. Моят Galaxy S9 не разполага с такава и съответно през цялото време се опитвах да уловя все повече и повече от гледката пред мен.

Самата широкоъгълна камера e 20MP с бленда f/2.2 и няма оптична стабилизация. Това означава, че не е най-оптималният избор в по-тъмните часове от денонощието. Там властелин е основния сензор на P30 Pro, който, съвсем спокойно мога да кажа, няма равен. Е, аз наблегнах на широкоъгълната.

Едно от най-вълнуващите изживявания в парка беше Hogwarts Express, който свързва двата отделни парка, посветени на света, създаден от Джоан Роулинг. Единият е разположен в т.нар. “Остров на приключенията”, а другият - Universal Studios Florida. Грата и влакът са пресъздадени в най-малките детайли и имах чувството, че наистина магия ме е пренесла в Лондон и ме очаква най-голямото ми приключение - Хогуортс!

В реалният живот не е точно така и всъщност се наложи да вземем билети и за двата парка, за да можем да се повозим. Предполагам, че всяка магия си има определена цена. През цялото време правих снимки, изпращах на приятели и се рових в интернет за информация и напътствия. Въпреки че все още имаше неща по интерфейса, има възможност за сериозна персонализация и всъщност направих именно това - някои промени, които направиха поне в моя случай работата по-удобна. А самият телефон е наистина бърз.

Прекарахме часове в света на Universal, макар и не толкова, колкото ми се искаше. Програмата не го позволяваше и се опитахме да видим максимално много само за четири часа. Радвах се, че не трябваше да нося и фотоапарат - едно нещо по-малко, за което да мисля. Беше вълнуващо и пленяващо изживяване, но и последното голямо нещо, за което имахме време на американска земя. Беше време да се връщаме.

Пътуване към дома

Последното предизвикателство за уморените герои! Последно голямо предизвикателство и за Huawei P30 Pro - трябваше да освободим стаите си рано сутрин, а полетът беше вечерта. След това ни очакваше и дългият полет към Европа, а след него и този към дома. Вече няма да влизам в детайли, защото мисля, че стана ясно - телефонът не ме предаде през цялото това скучно време, което означаваше все по-често поглеждане към него. Когато се прибрах направих този скрийншот - важното в него е процентът на батерията:

Имах възможност да използвам Huawei P30 Pro около месец. Това е достатъчно дълъг период, за да мога да затвърдя първоначалните си впечатления. Да, когато се върнах към Galaxy S9 отново отбелязах разликата в екраните, която за мен може да е много по-важна, отколкото за други потребители. Ако изключа това, всичко останало в P30 Pro ме впечатли - батерията и камерата вече ми липсват, като добрите снимки вече са още по-важни за мен. Влюбих се в ултра широкоъгълната камера и във възможността да приближавам до 5x оптично. Няколко дни, след като върнахме телефона, се опитах да снимам катерица на едно дърво в парка до нас. Резултатът не беше никак впечатляваш.

20190617 090729

Когато нямаш хубав зум и обектът е като нарисувам с бои (снимката с малък crop, но без друга обработка)

Финалното ми мнение? След слуховете за екрана на Mate 30 Pro, който ще е не само с по-висока резолюция, но ще има и по-висока честота на опресняване, нямам търпение да си купя нов телефон. До премиерата има още няколко месеца и чакам търпеливо.


*Ако имате красиви снимки, направени със смартфон Huawei, може да участвате в новия фотографски конкурс на компанията - Huawei InFocus Awards.. Това са интересни и положителни инициативи, които подтикват да търсим красивото.