В момента, в който отворя очи, обикновено посягам към телефона си. Звучи ужасно, но съм сигурен, че не съм единственият. Това не ме кара да се чувствам по-добре, но пък ме успокоява, че не съм странник, откъснал се от света. Когато преди много години гледах научнофантастични филми, в които героят се буди, а прозорците около него се превръщат в екрани и дават цялата му необходима информация, дори не съм си помислил, че някой ден ще бъдем толкова фокусиран в телефоните си.

Ако трябва да съм напълно честен, дори не съм си представял, че ще имаме мощен компютър в джоба си, който ни дава достъп до огромното човешко познание, като в същото време разбира, когато го докосваме, но и вижда и чува почти всичко, което се случва около нас. Устройство, с което си лягаме и съвсем очевидно - се будим (буквално - това най-често е алармата ни). Впечатляващо е, но вече не му отдаваме толкова голям патос и епичност. В крайна сметка, ако илюзионист всеки прави едно и също, рано или късно ще го приемаме за нещо нормално.

Направили сме избора си и сме подчинили вниманието и времето си на тези джаджи.

Това е тема, която е обсъждана много пъти. Направили сме избора си и сме подчинили вниманието и времето си на тези джаджи - за работа, удоволствие, знание, комуникация, творчество и т.н.

Успехът им се дължи не само на хардуера, но в много по-голяма степен на софтуера - това, което залепва очите ни и понякога ни кара да губим часове в (почти) безцелно скролване, леко пръхтене и изпускане на въздух, което е универсален и световен знак за забавен мийм.

Или услугите, които правят живота ни по-лесен и ни дават възможност да се ориентираме в непознати градове, позволяват ни с лекота да откриваме спомените си, като използваме само една ключова дума. Дават ни възможност да открием точно това, което търсим, максимално бързо, често довършвайки изреченията ни. Въпреки че фокусът са Facebook и Google, като две от компаниите, които задържат най-много вниманието ни, но и събират най-много данни за нас, които използват в бизнеса си (най-често реклами), те не са единствените. Facebook и Google обаче са компаниите, които в определена степен контролират вниманието ни чрез алгоритмите си, създадени да ни потопят в света, който търсим, но може би не винаги имаме нужда от него.

Това, което получаваме от Facebook и Google, е безплатно. В нито един момент не превеждаме пари на тези компании, за да използваме социалните мрежи, Gmail, Maps, Photos (освен ако не искаме повече пространство в облака) и т.н. Не, грешка, не е изцяло безплатно, защото търгуваме със своите данни, начин на живот, информация за семейство и приятели, предпочитания и още много частици от нас. След това компаниите ги използват, за да ни предложат реклами, за да обучат софтуера си и за каквото друго преценят.

Ще продължим ли да вярваме на компаниите, че са способни да опазят личните ни данни?

Както казах и по-горе - това е сделка, с която сме се съгласили. Проблемът е, че през последните близо две години големите компании (най-вече Facebook) се оказаха крайно немарливи в отношението към личните ни данни. Преди Google да закрие своята социална мрежа, многократно се съобщаваше за изтичане на информация за потребителите, преди година гръмна скандалът с Facebook и Cambridge Analytica, намесата на Русия в изборите в САЩ, а около творението на Зукърбърг и компания всяка седмица има нещо ново, което да ни разочарова и да ни даде нова причина да напуснем платформите им.

Защото личните ни данни са важни и до голяма степен отговорността е споделена - не можем да прехвърлим изцяло контрола в Google, Amazon, Apple, Facebook и всички останали. Тъй като случаят с Cambridge Analytica е толкова познат днес, ще го спомена само още веднъж. За мен това е едно от големите доказателства, но в никакъв случай единственото, защо трябва да знаем какво се случва с информацията, която технологичните компании събират за нас. “Нека събират, нямам какво да крия” е относително логичен аргумент, но когато съвсем ясно нашата информация, нашите контакти могат да повлияят върху толкова мащабни събития като изборите в САЩ, трябва да се замислим.

“Нека събират, нямам какво да крия”

Днес тези компании знаят най-големите ни страхове, най-радостните ни моменти, познават най-добрите ни приятели и дори повече. С тази информация могат да правят каквото си поискат. Разбира се, информацията ни е деперсонализирана, тя е просто куп данни без лице, но Google без проблем може да добави, защото знае точно къде ходим, какво снимаме, къде вечеряме, къде пазаруваме и т.н.

С надигащото се недоволство, с въвеждането на GDPR в Европа и все по-честите глоби, които търпят големите технологични компании, които събират данните ни, през последните две седмици първо Facebook, а след това и Google наблегнаха колко са ангажирани за сигурността на личните ни данни и тяхното събиране.

От сцената на F8, годишната конференция на Facebook за разработчици, Зукърбърг заяви ясно фокусът на компанията - по-голяма защита на личните данни чрез изместване на фокуса върху личната комуникация - независимо дали е между двама човека или в групи. Това е тенденция, която потребителите следват и все по-малко споделят на своите стени, но го правят в чат стаите, където могат да бъдат себе си. Зукърбъг обеща пълно криптиране на съобщенията по подразбиране и многократно изрече “the future is private”, което може да се разбира както за по-лична комуникация, така и за по-защитена. Да, Facebook винаги е била изключително добра в това да ни даде точно какво искаме, независимо дали ни харесва или не. Истината е, че тя не гради нови начини на потребителско поведение, а се нагажда и оптимизира спрямо съществуващите, за да държи вниманието ни.

Големият въпрос тук е дали можем да се доверим на думите на Зукърбърг и дали ще продължим да му предаваме контрола върху най-личните ни съобщения, които вече ще бъдат криптирани. “Ако имаш нужда от информация за някой от Харвард, просто попитай”, обяснява Зукърбърг в изтекла комуникация от първите години на социалната мрежа. С натрупването на все повече потребители (днес над 2 млрд.), проблемите с личните данни са все по-големи. Има защо репутацията на Facebook да е толкова лоша, но продължава да бележи огромни печалби всяко тримесечие. Тя няма да спре да борави с нашите данни.

Само преди малко повече от седмица се проведе и конференцията за разработчици на Google. Сундар Пичай, изпълнителен директор на компанията, също наблегна колко важна е сигурността на личните данни на потребителите, като в същото време негово есе в New York Times наблегна, че това не трябва да е само привилегия за богатите и трябва да бъде демократизирано - потребителите да имат по-голям контрол. С това направи голяма “закачка” с Apple, която дълги години се хвали със своята сигурност и това, че не търгува с данните на клиентите си. Apple гради имидж на защитник и безопасно място.

"Сигурността на данните е нещо лично и е изключително важно компаниите да дадат на хората ясен, индивидуален избор точно как тези данни се използват"

Google обяви много нови възможности за потребителите да контролират какво компанията знае за тях, какви данни събира, колко време ги пази и т.н. Всичко това обаче изглежда като прехвърляне на отговорност - ние имаме целия контрол, но избираме да не го използваме, защото това ще наруши удобството ни или защото голям процент от потребителите въобще не са наясно точно как функционира цялата система. За Google е пределно ясно, че тези настройки могат да бъдат объркващи, но също така и че хората ценят личните си данни и тяхната безопасност, но повече ценят удобството си.

При Google обаче има още нещо. По време на конференцията ясно се показа еволюцията на гласовите услуги например, които ще могат да помагат на хора със затруднения. Услуги, които са възможни само и единствено чрез събиране на данни, които да обучават системите. Балансът беше интересен. В своето есе Пичай дори дава ясни примери, че благодарение на нашите данни, можем да правим толкова много с услуги като Photos. Освен това той призова и държавните органи в САЩ да се погрижат за сигурността на потребителите, като въведат практики, подобни на европейския GDPR.

Последният коментар е интересен, но и логичен. В момент, в който все повече хора говорят за разцепването на компании като Google, Facebook, Amazon и Apple, включително и изявлението на Елизабет Уорън (разделяне на платформа от бизнес услуга - например отделяне на App Store от бизнеса на Apple), евентуална номинация от демократите за президентската кампания в САЩ, приемането на закон е по-добрият вариант. В края на миналата седмица Крис Хюз беше поредният човек от ранните години на Facebook, който се обяви за разцепване на компанията, която е станала прекалено голяма за контрол от един човек. Въпреки някои спорни негови изказвания за създаване на комисия, която да регулира речта в интернет, което е меко казано прекалено, това мнение става все по-популярно.

Разцепването на компаниите трябва да спомогне за по-голяма конкуренция, излизане на нови играчи, но и по-голяма защита на данните ни. В същото време Зукърбърг коментира, че разцепване на Facebook няма да реши проблемите с омраза на речта, фалшивите новини, безопасността и намесите в президентските избори и т.н. Според него именно мащабът на компанията ѝ позволява да инвестира огромни средства, за да се бори с това.

Честно казано не вярвам скоро тези огромни компании да бъдат разбити, но вярвам, че идва време за промяна. Част от нея обаче трябва да дойде от нас, потребителите.

Въпреки всичко това продължавам да използвам Facebook... тъжно признание.

Докато пиша всичко това, трябва да направя признание - аз също продължавам да използвам услугите на тези компании и въпреки че се опитвам да огранича приложението Facebook, не съм го спрял. Продължавам да прекарвам много време в Instagram, да използвам Messenger за комуникация, да плащам за облачно пространство в Google, да пиша този текст там, да използвам локацията в Maps, за да получавам информация и т.н.

В същото време обаче внимавам за групите, в които влизам, сайтовете, които следя и нещата, които споделям. Никога не давам профила си на мобилни игри, не правя тестове във Facebook и не се опитвам да разбера как ще изглеждам, когато стана на 80 години. Избягвам всяка подобна форма на доброжелателен достъп до данните ми. Последното го споменавам, тъй като само преди ден от Vox ни напомниха, че веселата и толкова популярна Angry Birds е сред тези, които са използвани за достъп до информацията ни от АНС. Разкритията бяха направени от Едуард Сноудън преди почти пет години. Лесното вписване с профила ни от Facebook може да означава широко отворена врата към данните ни, които има социалната мрежа. Трудно е да разберем точно какво ще дръпнат от тях. Дори самата игра може да разкрие много за нас и за емоционалното ни състояние.

В същият материал на Vox Дейвид Нийборг, политически икономист и анализатор, обяснява какво е напълно възможно да се извади за нас от дадена игра. Съвсем примерно той казва, че разработчикът на играта, базирайки се на данните ни, предполага, че можем да похарчим около 150 долара на месец в играта му. След това плащат 100 долара на Facebook, добавят известната информация и по този начин откриват още подобни потребители. “Ако си добър в това, след това спокойно можеш да отидеш и да работиш за други компании, чиито цели не са толкова тривиални като продажбата на виртуални скъпоценни камъни на играчите”, добавя той.

Само припомням Cambridge Analytica…

Според проучване на Consumers International and the Internet Society около 63% от потребителите смятат, че свързаните устройства са “плашещи”, а 75% не се доверяват как се обработва информацията от тях. Запитването е направено сред потребители от САЩ, Канада, Япония, Австралия, Франция и Великобритания. Много сериозен процент, който обаче не ги спира да си купуват подобни устройства. Почти 70% потвърждават, че притежават поне едно такова устройство, сред които умен говорител за дома, фитнес тракъри и т.н. За последната година продажбите на умните устройства за дома са се увеличили с 25% според информация на IDC.

Още едно доказателство, че притесненията ни за нашата информация са налични, но едно друго нещо властва - удобството. В комбинация с липсата на сериозна алтернатива, често изборът ни е предварително предопределен. Именно тук идва и големият въпрос - ще ни хареса ли свят без Facebook и Google? Свят, в който не просто тези услуги не съществуват, но нямат и алтернативи с други имена, които правят абсолютно същото. Готови ли сме да се откажем от тях, за да сме сигурни, че данните ни са само наши?

63% от потребителите смятат, че свързаните устройства са “плашещи”, а 75% не се доверяват как се обработва информацията от тях

За съжаление независимо от всичко, което изписах до този момент, аз също вярвам, че отговорът е по-скоро отрицателен. Дори и днес има потребители, които не ги използват или го правят в много ограничена форма, но тези, които веднъж са навлезли в услугите, трудно могат да се откачат изцяло. Алтернативи има, но те са за потребителите, които са задълбочили, които търсят, отделят време за това, готови са да прочетат цялата информация за дадена услуга, да отделят часове, за да направят настройките и да знаят, че са почти защитени.

Готови ли сме да плащаме?

В същото време готови ли сме да плащаме за услугите, за да не споделят данните ни? За да ги пазят в пълна безопасност? Ако да, колко точно? Може би 10 лева за Google? Звучи прекалено малко, но ако е повече, може би сегашната разменна монета е по-добра?

Големите технологични компании направиха живота ни по-лесен, социалните мрежи ни свързаха със семейство и приятели, бяха в основата на Арабската пролет, дадоха тласък на съвсем нов тип общество. Дадоха ни възможност буквално с един клик на мишката да създадем място в интернет, в което да намерим съмишленици, хора като нас. Съвсем естествено това доведе и до много отрицателни последствия, до радикализиране, до насаждане на омраза. Хората не можем да бъдем единствено и само положителни и затова подчинихме интернет и социалните мрежи на своя нрав. А той се управлява трудно.

Най-важното нещо е, че нито една компания и дори законите няма да ни защитят, ако не сме поне малко внимателни. Докато се информираме можем не само да намерим много неподозирани полезни възможности на технологиите, но и как да ги използваме по-правилно за нас.

Отговорността е и наша.