Ако разполагаш с бюджет около 2500 лева, който не е никак малък, но не е и безграничен, искаш да играеш игри (Fortnite завинаги! Добре, може и Overwatch), но и да използваш програми като Premiere Pro, After Effects, Photoshop, XD и през това време Chrome тайничко да дърпа солидни количества RAM памет, продължи да четеш, защото неотдавна бях в същата ситуация.

Малко повече от седем месеца. Толкова време мина от идеята за закупуване на лаптоп до самия акт на придобиване на такъв. Една част от това време може да бъде отдадена на размотаване, друга на отхвърляне на очевидната нужда от нова машина с успокоение, че и “старият ще издържи още малко”, но основно забавянето дойде от желанието за “най-правилен” избор. Истината е, че поривът на сърцето винаги е към най-готиното, мощното и красивото, но понякога именно бюджетът хваща юздите, а и именно в тези ситуации е нужна добра преценка - вярвам, че не трябва да харчим повече, отколкото имаме нужда. Понякога обаче работят заедно и именно така открих Acer Predator Helios 300 (2018), оборудван с 8-о поколение Intel Core i7, видео карта GTX 1060, 17.3-инчов Full HD (144Hz) дисплей, 16 GB DDR4 RAM, 256 GB SSD, 1 TB HHD и горд надпис “VR Ready”.

„Звучи много добре“

Ако тази мисъл, мина през ума ти, когато прочете спецификациите, мисля, че имаме много общо. Още миналата година Acer Predator Helios 300 беше в списъка ми за покупка, но моделът от тази година идва с някои ключови разлики, макар и да не са видими.

Acer Predator Helios 300 отдавна е топ моделът на компанията в средния ценови клас, когато говорим за геймърски машини. Няма да те залъгвам, че за да се получи цената (около 2900 лева за тестовия модел) има спестявания тук-там, но въпросът е кое поставяме на първо място. В моя случай беше хардуерът и големият екран. На последните места се класираше теглото, до известна степен батерията и дизайнът. Машината е отлична за работа у дома или някое весело LAN парти, но не и ако трябва да се носи по срещи. Не че е невъзможно, но тези 3 килограма ще започнат да се усещат бързо. Така преди няколко месеца станах притежател на този модел и сега е време за неговото ревю.

Отвътре навън

Отвън Predator Helios 300 (2018) следва тенденцията на геймърските лаптопи - остри черти и агресивна комбинация от черно и червено. Добрата новина е, че от тайванския производител не са прекалили… много. Може би ако изключа големите въздухопроводи в задната част на лаптопа, очертани в червен цвят, останалият дизайн може да бъде определен дори като скромен. В най-добрия смисъл на думата. Капакът и шасито около клавиатурата, което събира много отпечатъци, са от алуминий и се усещат здрави. На капака е сивото лого на Predator и две червени линии, които за моя радост не светят. Не липсва обаче и солидно количество пластмаса, която е помогнала за по-ниската цена - голяма пластмасова рамка около екрана и цялото дъно на “Хищника”. Не се усеща подаване на клавиатурата, дори при натиск. Не мога да кажа подобно нещо за гърба на екрана, който потъва ленсо при натиск. Няма обаче кривене наляво и надясно. Общото усещане е за пестене при материалите и усещане за нещо по-бюджетно. Това обаче се преглъща много лесно, ако може да свърши работата си качествено.

Тракпадът е достатъчно голям, поддържа Precision на Windows и използването на жестовете е лесно. Минус е, че трябва да натиснете по-силно от очакването, за да кликнете. Не мога да кажа, че това е най-добрият, който съм използвал, нито, че съм имал проблеми с него, върши своята работа напълно задоволително.

Клавиатурата е с червена (каква друга?) подсветка, като WSDA бутоните са визуално отделени. Цветът и интензитетът на подсветката не могат да бъдат контролирани, като единствената опция е светлината да бъде изключена. Бутоните имат нисък ход (1.2 мм), по-меки са от очакваното и имат по-скоро неуверено кликане, отколкото приятно. Като човек, който най-много пише на лаптопа си, всъщност очаквах да имам по-сериозни проблеми с клавиатурата. Оказа се, че е напълно способна да задоволи нуждите ми, като отдавам това от една страна на доброто разстояние между буквите, както и на стабилната основа - в нито един момент не се усеща потъване. Стават и за динамична игра, но задължително в компанията на мишка. Не че някой ще тръгне да играе на PUGB с тъпчада, но някак се почувствах длъжен да го кажа.

На дъното на лаптопа има още въздухопроводи, а за охлаждането се грижат два вентилатора и три тръби, извеждащи топлия въздух извън машината. Четирите големи гумени крачета държат „Хищника“ стабилно, като дори капакът може да бъде вдигнат с една ръка. Приятната изненада тук е, че добавянето на сторидж и RAM е относително лесно и достъпът става през два винта.

От Acer са дали и готино име на системата за охлаждане - AeroBlade 3D. Тя е базирана на два изцяло метални и много тънки вентилатора с аеродинамика, оптимизирана да извежда топлината извън лаптопа. Те позволяват оувърклок, като идеята е това да се случва без притеснения от прегряване. Поне това е теорията, която е в реалния живот сякаш няма чак толкова много аргументи, колкото ни се иска, но за това след малко. Управлението температурата и скоростта на вентилаторите става чрез приложението PredatorSense, което е прегледно и лесно за използване.

Преди да навляза навътре към хардуера, само ще спомена портовете, които са повече от достатъчни (винаги е добре да има къде да включиш клавиатура, мишка и монитор) - един USB 3.0, два USB 2.0, един USB 3.1, HDMI, четец на SD карти, но липсва Thunderbolt 3.

Детайлите

Нещата дотук звучат добре, нали? Някак попадат в златната среда - не са най-добрите, но са напълно достатъчни. Такива определения обаче можем да открием и в други модели в ценовия клас между 2500 и 2900 лева. Да, но при някои други модели ще трябва да се задоволим с видео карта като GTX 1050 Ti или Core i5 или i7, но не от последното поколение. При Helios 300 (2018) това не е така. И мога да обобщя отговора на въпроса, който зададох - за под 3000 лева получаваме процесор от 8-о поколение Intel Core i7-8750H (това са шест ядра!), видео карта GTX 1060 (6 GB RAM и не е Max-Q версия), 16 GB RAM и дори голям 17-инчов екран с 144Hz опресняване, за да се радваш на гладка игра. За съжаление липсва технологията G-Sync, но и някак не е неочаквано в този клас.

Конфигурацията включва Intel Core i7-8750H, GTX 1060, 16 GB RAM и голям 17-инчов екран с 144Hz опресняване.

Ще започна отзад напред. Тазгодишната версия на лаптопа идва не само с новия процесор, но и с по-добър екран. Предишното поколение имаше относително тъмен екран със скромно покритие на цветовата гама sRGB. Тазгодишният модел разчита на панел AU Optronics, който има по-добри резултати. Според данните покрива 98% от стандарта sRGB и 75% от AdobeRGB, което е отлично, спрямо останалия хардуер и цената. Максималната яркост е 296 cd/m2, което е далеч от лидерите по този показател, но когато имаме предвид, че лаптопът ще се използва почти ексклузивно в дом или офис, този резултат е задоволителен. За геймингът е важно, че времето за реакция е 24 ms.

Последните показатели са важни най-вече за хората, които ще се занимават с обработка на видео или снимки. За мен е важно това, което виждам - добър зрителен ъгъл, приятни цветове, без да са прекалено ярки, достатъчно ярък панел за домашно използване и добро предаване на черното. Това ще е важно и за голяма част от потребителите, които ще го използват за мултимедия, интернет и игра.

Звукът през говорителите е много висок и дори може да озвучи малка стая. Качеството е задоволително, но ако слушате музика, тя не е толкова наститена, колкото би ми се искало - усеща се една идея плоска и основната причина за това е по-притъпените ниски честоти. За всички други ситуации, като филм и игра, говорителите се справят на нужното ниво.

Процесорът

Едно от любимите действия на компаниите е да правят леки подобрения на хардуера си. С Coffee Lake Intel прави малко по-сериозна крачка (преди покачването в производителността беше в рамките на десетина процента) със своите шест ядра, или покачване с до 50%. В новия Predator е моделът i7-8750H, който има работни честоти между 2.2 и 4.1 GHz и 12 нишки едновременно благодарение на Hyper-Threading. Максималната консумация (TDP) е 45Watt.

Въпреки че работата на едно ядро не се различава особено спрямо предишното поколение, при високо и продължително натоварване 8-ото поколение бележи много по-нисък спад в производителността.

Процесорът няма да окаже голяма разлика спрямо предишното поколение, когато става въпрос за гейминг, но пък се усеща при всички останали действия, които се извършват на Helios 300 или пък се обработва видео например.

В същността си обаче плячката на този „Хищник“ е геймингът, така че е важно как се представя по този параграф. На преден план излиза видео картата, като тук тя е средният клас на поколение Pascal - GTX 1060 с 6 GB GDDR5 VRAM.

Хардуерът е достатъчно мощен за сериозен гейминг, но дали охлаждащата система се справя с него?

Ако си се подготвил за здрав екшън, като Doom например, на Ultra високи графични настройки ще получиш около 90 fps, Rise of The Tomb Rider поддържа около 80 fps. Overwatch не представлява проблем за тази машина, при Ultra на PUBG получавате средно над 60 fps, а The Witcher 3 с графика на High надхвърля 40 fps. При Fortnite на настройки Epic и включени V Sync и Motion Blur, кадрите са около 60 със спад, ако има битка между много играчи.

Какво обаче става с температурата? Именно тук стигаме и една от големите теми около този модел - загрява ли? Да, това е факт и всъщност това е единственото, което дърпа назад този модел. Въпреки големите обещания за охлаждащата система, по време на продължителна гейминг сесия се стига до т.нар. throttling, което води до спадане в кадрите, но и самото шаси се усеща топло. Активирането на CoolBoost системата през PredatorSense софтуера помага до известна степен, но вентилаторите са откровено шумни, когато се включи на максимални обороти (6000rmp), което носи сериозен дискомфорт, а в същото време температурата остава в границата на 93-97 градуса. В моето ежедневие това не е огромен проблем, тъй като игрите са по-скоро рядкост, но ако вземете модела специално за това, много от потребителите залагат на undervolting (намаляване на волтажа към процесора) чрез ThrottleStop. Добрата новина е, че се наблюдава подобрение в работата, а и процесът е безопасен за хардуера, въпреки че може да се стигне до забиване на системата при тежък бенчмарк. Тогава просто ще трябва да направите корекции. С около 0.125 волта системата показва по-добри и стабилни резултати и температурата влиза в по-нормални граници.

Извън играта, когато се обработват снимки, видео или се използва Photoshop, системата няма никаква засечка. За по-леките задачи като цяло се използва вградената видео карта, за да е по-пестелива откъм батерия. Самата батерия е далеч от добрите примери - 4а-клетъчна 3320mAh и въпреки че по официалните данни ще е достатъчна за до 6 часа работа, това е възможно, само ако се използва за по-леки задачи, а яркостта на екрана е намалена. В добрия случай имаме до 3 часа нормално ползване и малко над час игра.

Въпреки големите обещания за охлаждащата система, по време на продължителна гейминг сесия се стига до т.нар. throttling

Правилен избор за теб?

Независимо какво говорим, това е най-важният въпрос. Аз минах по същия път и за мен този хардуер и тези възможности бяха достатъчни да го избера. Ако обаче няма да се използва за игри или по-сериозна обработка на видео, спокойно можеш да се насочиш по-надолу и да се разделиш с около 2000 лева и дори по-малко – ще ти помогнем и в този избор, ако ни пишеш. За всичко друго обаче, това е един от най-оптималните лаптопи на пазара днес, въпреки охлаждащата система. Не трябва да забравяме, че говорим за средния клас, макар и цената да не е никак ниска. За мен именно съотношението цена и предложен софтуер беше това, което наклони везните. И съм сигурен в този избор.