FaceApp е приложение, което използва машинно обучение, за да обработи подадена снимка. Прави го впечатляващо добре, в което се крие част от популярността му, но го различава от стотиците други подобни програми, които можем да открием за Android или iOS.

FaceApp обаче се различава и по още нещо - приложението вече веднъж влезе в полезрението на медиите преди две години с противоречива функция, която променяше етноса на хората от подадената снимка, но и със своя произход - дело е на руски екип. Последното винаги е било изгаряща червена светлина за САЩ, произлизаща от десетките години на съревнование и сблъсъци, които продължават и до днес.

Независимо дали са явни или не. Не искам отново да навлизаме във всичките обвинения за вмешатество в последните президентски избори в САЩ от страна на Русия, тъй като тук говорим за нещо, насочено към потребителите.

Една от най-силните човешки черти е нетърпеливостта ни. Знам, че тя е само една от много, но ми се струва, че често може да наделее над останалите. Това не е непременно добро или лошо, но със сигурност може да донесе промяна. Нетърпеливостта ни кара да бъдем изобретателни, но може и да ни подведе в решенията ни. Често е в основата на страхотни човешки открития или много провалени мечти.

Технологиите ни направиха още по-нетърпеливи. Днес сме свикнали всичко да е на едно докосване по екрана, на “един клик разстояние”. Това ни прави информирани, решава лесно споровете ни (Кой е режисьор на “The Nightmare Before Christmas”? Проверете го веднага в IMDb), дава ни възможност да работим във всеки един момент от ежедневието ни.

С FaceApp ни дава възможност да видим как ще изглеждаме като възрастни (и не само, но в момента това е големият хит) и това е прекалено голяма притегателна сила, за да се откажем от нея. Бързаме да сме част от вълната и нетърпеливо сме готови да жертваме сигурността си, за да не изостанем назад в новите тенденции. Нетърпеливо прескачаме описания, информационни прозорци и потребителски споразумения.

Няма доказателства, че FaceApp е опасно приложения, което ще сканира всичките ни снимки, ще качи и последния скрийншот, на който е банковата ни сметка, или снимката на личната ни карта, която сме изпратили преди година на близък за изготвяне на важни документи. След това сме забравили въобще за това, но снимката остава някъде там, зарината измежду всичко останало, което сме уловили - ценни спомени, безсмислени кадри, весели селфита и т.н.

Както казах - доказателства за подобно нещо не съществуват. Защо обаче се зародиха тези притеснения? Всъщност всичко започна от един туийт от разработчика Джошуа Нози. В него той изказа притесненията си, че FaceApp не достъпва само избраната от потребителя снимка, а се опитва да достигне до всички снимки в телефона. Малко по-късно Нози изстри съобщението и написа, че е допуснал грешка и че е бил в грешка да отправя подобни обвинения, преди да проведе сериозен тест.

От TechCrunch също са провели разследване, което не е показало неправомерно поведение на FaceApp. До подобен резултат са стигнали и други експерти по сигурността. Именно от материалът на TechCrunch научих нещо интересно, което също беше интерпретирано погрешно в началото. Оказа се, че дори когато на подобен тип приложение му е забранен достъпът до галерията в iOS, то все пак може да достигне до определена снимка. Само тази, която потребителят избере. Това е интересна функционалност от iOS 11 насам, а логиката е, че цъкването на потребителя е своеобразно съгласие. Така FaceApp има достъп само до точно определената снимка, но не и до цялата галерия.

Дали обаче всичко е напълно безобидно? Както почти всичко, което се случва онлайн, не съвсем. Това обаче важи не само за FaceApp, но и за много подобни услуги. Добрата новина е, че покрай популярността на това приложение отново можем да наблегнем на това, че нетърпеливостта онлайн може да означава свободен достъп до нашите данни, до информация за нас, до пропуски в защитата ни.

Когато говорим за FaceApp, притеснителните моменти всъщност са два - общите условия и обработката на самата снимка.

В общите условия най-общо е обяснено, че FaceApp може да събира снимките, имената на потребителите и да ги използва както сметне за добре, включително за комерсиални цели. Текстът е написан прекалено обширно, което дава много свобода на FaceApp, като в същото време не е изготвен според правилата на GDPR, коментира адвокат Елизабет Потс Уайнщайн в Twitter, цитирана от The Verge. Ключовото, поне за мен, е, че това не се практикува само от FaceApp, но сега е подходящ момент да повдигнем този въпрос. Ако не се съгласим обаче с общите условия, няма как да се възползваме от функциите на приложението. Просто е, нали?

Отново от The Verge съобщават, че коментарът на FaceApp е, че компанията “не продава или споделя данните на потребителите си с трети страни”. Още през 2017 година, когато от The Verge говорят с изпълнителния директор на FaceApp, той набляга, че приложението качва само избраната от потребителя снимка в облака за кратък период от време, след което я изтрива. В най-честия случай се премахва от сървърите в рамките на до 48 часа. Можем ли обаче да сме сигурни в това? В никакъв случай. Все пак можем да пуснем иск за това от самото приложение - през Setting > Support > Report a bug. Там се изпраща думата “privacy” като заглавие. И това е.

В същото време представители на демократичната партия в САЩ вече изказаха огромните си притеснения за FaceApp и руските корени на приложението. “Приложението дава възможност на потребителите да прилагат различни трансформации върху снимките си, като състаряване например. За съжаление това носи и риск - FaceApp е разработено от руснаци”, предупреждава Боб Лорд, ръководител по сигурността към демократичната партия.

В същото време, въпреки че компанията е руска, тя използва основно сървъри на Amazon в САЩ, за да съхранява и обработва снимките. От FaceApp твърдят, че качването на сървър е нужно, тъй като процесът и прилагането на филтрите така е по-бърз и се използва по-сериозна процесорна мощ. Дали това може да се случва на телефона - вероятно, но няма как да твърдя със сигурност.

Със сигурност ще се потретя, но искам да наблегна защо говорим за FaceApp. Защото това е много ясен пример, който показва колко бързо едно приложение може да стане популярно, колко бързо може да навлезе в ежедневието ни и как никога не можем да сме сигурни на каква цена.

Днес възможностите да сме нетърпеливи са повече отвсякога. С напредването на машинното обучение подобни приложения ще стават все по-добри, а днес дори фалшифицирането на видеа не е нещо необичайно, макар и рядко. Технологиите могат да се използват за добро, но често границата е много лесна за пресичане. Нашата отговорност като потребители е да сме внимателни и да се съмняваме. Във всичко. Защото това е отговорност най-вече пред самите нас… включително и пред нашите възрастни версии от бъдещето. Не тези, които споделяме днес.

*Заглавна снимка: Hoodietek