Казвам се Ивайло. Ивайло Ставрев. Геймър съм повече от две десетилетия.

Това не е начало на изповед в Клуба на хората, пристрастени към игрите, а моят скромен принос към популярната тенденция геймъри-ветерани с умиление да си спомнят най-силно отпечатилите се в съзнанието им игри от отдавна отминали времена, както за собствена носталгична разходка, така и за да припомним на по-младите, че геймингът не започва с Call of Duty и Overwatch.

Всеки от нас има любими игри, нали? Та нали затова сме геймъри! Това са класически и по-съвременни игри, с които човек е отраснал, над които се е потил и които е изигравал отново и отново. Затова реших да споделя заглавията, които са оставили най-трайна положителна черта у мен. Защото, spoiler warning - играта, която никога няма да забравя, всъщност е две игри.

Няма как, когато играеш от толкова време, просто е невъзможно да не натрупаш адски много впечатления и емоции, което на свой ред прави също толкова трудно това да избереш една-единствена игра.

Championship Manager 2

(Sports Interactive/Eidos, 1995)

486DX4 100 на MHz – точно това беше първата ми „сериозна” геймърска конфигурация и именно на нея се запознах с магията на футболния мениджър CM2, сътворен от братята Колиър. Времето, прекарано във виртуалното мениджърско кресло на любимия ми Манчестър Юнайтед дълги години остана ненадминато по продължителност, при все, че през компютъра ми минаха десетки интересни заглавия. Спомените ми са, че изкарах над 20 сезона в игра, откривайки собствени таланти и покорявайки европейските футболни върхове.

В интерес на истината тук не става въпрос само за лични предпочитания – по стандартите на своето време СМ2 беше ненадмината игра, изключително богата на отбори (по онова време в нея влизаха „само” английските и шотландските първенства, но това беше нещо нечувано за игра от жанра) и с много високо ниво на реализъм. Не е учудващо, че Championship Manager и нейният наследник Football Manager и до днес са еталон за мениджърския жанр.

Има и нещо друго. По онова време аз и съучениците ми от някогашния 8 D клас тъкмо се бяхме запалили по европейския футбол и в частност по ставащото на гордия Албион. Проблемът бе, че в онези години навременната и достоверна информация все още бе доста оскъдна. Интернет бе несъществуващ блян, а излъчванията на мачове по телевизията се ограничаваха до А група, националния отбор и евротурнирите. Затова с нетърпение очаквахме всеки нов брой на "7 дни спорт" и "Меридиан Мач", за да научим последните трансфери и промени в съставите.

От друга страна, CM2 беше като истинска интерактивна енциклопедия. Тук можехме не само да научим актуалните състави на отборите от Висшата лига и трите следващи дивизии, но и да проследим историята на отборите и играчите - предишни клубове, отбелязани голове, мачове за националния отбор и др. Така CM2 се превърна не просто в завладяваща игра, но и в прозорец към света на английския футбол, изживяващ най-славните си години.

Need for Speed: Most Wanted

(EA Black Box/EA, 2005)

Поредицата Need for Speed едва ли се нуждае от описание, а навремето Hot Pursuit и High Stakes бяха сред най-любимите ми заглавия. После обаче малко занемарих интереса си съм NFS и просто пропуснах двете Underground части. Но в самия край на 2005 г. направих поредния ъпгрейд на доброто старо РС („старо” беше ключовата дума) и си казах „Ами, защо не?”

Most Wanted направо ме отвя! За мен това е играта, която олицетворява идеята на Need for Speed като поредица. Бързи лицензирани коли, които може да тунингувате и полицейски преследвания – това са двата основни елемента на NFS и гледайки посоката, в която отива серията, все повече се убеждавам, че скоро няма да видим качествено продължение на Most Wanted. Carbon беше прекалено постна, а Undercover – твърде претенциозна. Класиката на EA Black Box е една от игрите, към които се връщам отново и отново в опит да подобря рекордното си половинчасово преследване, което нанесе на виртуалния свят щети, колкото външния дълг на Либерия.

Most Wanted беше и първата игра, която запали по-малката ми сестра по гейминга. Дотогава тя беше или пасивен наблюдател на моите героични усилия да превъртя поредната игра, или съвсем плахо и незаинтересовано пробваше някоя. Но по някаква причина нещо в точно този рейсър сякаш ѝ „говореше“. Със сигурност не е музиката обаче, защото иначе готиният агресивен саундтрак от хардкор и разни крайни форми на метъл не ѝ понесе. Тя обаче намери решение като чисто и просто си пусна WinAmp (а тази готина програмка помните ли я?) и въртеше доста приятния албум How We Operate на инди рок бандата Gomez (между другото, ако не сте го слушали, направете го – ето ви яка музикална находка и още една причина да четете нашия сайт).

Не я кефеше много и кампанията, но можеше с часове да кара из красивия град, докато десетина полицейски коли с виещи до Бога сирени се носеха покрай нея. Между другото, сестра ми и до днес няма шофьорска книжка и се чудя дали поне мъничко причината заради това да не е Need for Speed: Most Wanted.

И още една изненада за финал - още някой се включи към моята разходка към отминалите времена на гейминга!

Привет, Ивайло,

Виктор е. Може би се натрапвам, но имам контрола да го направя!

Няма да влизам в толкова много детайли, но докато четях текста се сетих за моите игри, които никога няма да забравя. Подканвам всеки гийк да отбележи и своите в коментарите, за да се завърнем в едни други времена и да изръчкаме по една носталгична усмивка!

Ще бъда кратък:

Half-Life - Вече писах нашироко защо това е играта, която за мен промени всичко. Това беше едно от първите заглавия, в които се потопих истински и нямах търпение да седна пред компютъра, за да видя какво става. Странно е, че герой, който дори не говори, може да бъде толкова интересен. Истината е, че именно така Half-Life ни потопи толкова дълбоко в случващото се, че ние бяхме Фрийман. Ние викахме пред екрана, но никой не можеше да ни чуе. Поне не от виртуалния свят...

Max Payne - Като огромен фен на "Матрицата" (може би трябва да обсъдим този филм някой път - какво ще кажете?) и Джон Ву, Max Payne беше отговор на молитви. Мрачна атмосфера, измъчен физически, но по-важното - психически герой, страхотни престрелки и "bullet time"! Последното беше нова механика в геймплея, която ме потопи във фантастичния свят, за който не спирахме да говорим. Разгръщането на историята посредством комикс визуализации само засилваше атмосферата, а падащият сняг ме караше да притворя прозореца, нищо че беше края на лятото.

"Последният изстрел беше удивителната на всичко, което ни доведе до този момент". Никога няма да забравя това начало...

Diablo 2 - Играта, която не спирах да играя, защото просто не те оставяше да спреш да играеш. Никога няма да забравя едно лято, в което с приятел се впуснахме в комбина да бием силите на злото. Ордите, напрежението, перфектно балансираните герой и огромните възможности да бъдат развити точно така, както играещият иска. А кътсцените! О, Blizzard, нямате равни в това.

Monkey Island 3 - Беше моментът, в който всички приятели от квартала вече имаха компютър. Това беше и моментът, в който се изчаквахме, бутахме се кой първи да вземе назаем някоя игра, питахме се дали трябва диск, за да се играе и още много вълнения около новата игра на приятел. Тогава бяха популярни "руските дискове" с кракнати игри. На един от тях беше и Monkey Island 3. Играта нямаше клипчета, нямаше музика и репликите не бяха озвучени. Въпреки това обиколи всеки един от нас и не беше рядкост да получиш обаждане по телефона с въпрос "Абе, как мина тази част?". Оказа се, че играта беше само половината - свърши странно там, където в оригиналната версия свършва първия диск. Намерихме я, всеки от нас я изигра и дълго време не спирахме да говорим за приключенията на Гайбраш Трипууд, велик пират!

System Shock 2 - Това е играта, която истински ме уплаши преди почти 20 години. Месеци не се върнах към нея. Историята, геймплейът, възможността да се играе по толкова различни начини, развиването на героя... и до днес остава сред най-комплексните и интересни заглавия, които съм играл. Винаги, когато някой заговори за BioShock или Prey, аз съм досадникът с "Седнете, нека ви разкажа за System Shock 2".

Последната игра е The Witcher 3, но тя е прекалено нова, за да ви разказвам за нея. Сигурно сте я играли?

Кои са игрите, които никога няма да забравите?