Къде е най-голямата конкуренция в смартфон сегмента? Флагманите най-често са центъра на внимание на всички, те са звездите, но когато потребителят тръгне да си купува нов телефон, по-рядко е готов да се раздели с 1500-2000 лева, а не с два и три пъти по-малко. Напълно нормално, защото не за всеки потребител има смисъл, а и логика, да се разделя с толкова крупна сума, ако просто търси надеждно устройство.

Има ли смисъл за най-висок клас смартфон, когато говорим за родителите ми например? Абсолютно не. За ученици и тийнейджъри? Най-вероятно не. За всеки, който търси приятен дизайн, добра батерия и стабилна работа, без да има нужда от най-доброто в този технологичен сегмент и екстрите, запазени за флагманите.

Това превърна средния ценови клас в нищо по-малко от безпощадна битка, в която всеки производител търси с какво да изпъкне. Е, цената е добро начало, но все пак трябва да са покрити и някои други важни елементи.

На 15-и май Motorola обяви официално motorola one vision (както е официалното име и изписване на модела), който имам възможност да използвам близо седмица под ембарго. Докато гледахме презентацията на новия модел с група журналисти, ясно се откроиха оръжията, с които Motorola е оборудвала новия си модел, преди да го хвърли в телефомелачката (прекалено глупаво от моя страна?) на средния клас - издължен екран в съотношение 21:9, модерна дупчица за предната (25MP) камера, чист Android и двойна основна камера (48MP и 5MP). Няколко дни разчитах на тези оръжия в моята борба с ежедневните задачи и в опитите ми да уловя “красотата” на света и спокойно мога да кажа, че motorola one vision не стреля с халосни, а по един показател разчита на сериозен калибър.

Екранът

Цената на motorola one vision е 599 лева. Започвам с нея, тъй като е много важна за този сегмент, а и по-този начин много лесно могат да се поставят възможностите на телефона в контекста на класа му. Преди малко повече от половин година Motorola One (Лора използва този модел) се появи на пазара за близка до тази цена.

Първото, което просто няма как да се пропусне, е, че motorola one vision има по-издължен екран от тази, с които сме свикнали напоследък. Ако пък го сложим до модел отпреди две години, изглежда дори странно. Самият екран е 6.3 инча LCD IPS с резолюция 2520x1080 пиксела (Full HD), но съотношението му е 21:9. След Sony Xperia 1 това е вторият модел, който залага на подобен формат, като от Motorola го наричат CinemaVision. Причината е, че 21:9 e съотношение, което се използва за филми. Тъй като смартфонът не се използва най-вече за това, въпросът е дали е достатъчно удобно.

От една страна, да, абсолютно. Въпреки размерът на екрана, motorola one vision е удобен в ръката. Да достигнеш до горния край само с една ръка е предизвикателство, но пък софтуерът идва на помощ и приплъзване надолу на началния екран сваля лентата с уведомления и настройки надолу. В отворено приложение няма как да стане, но все пак днес телефоните, които можем да оперираме изцяло и само с една ръка са рядкост и мисля, че трябва да “пенсионираме” това оплакване.

---

Новият формат позволява, когато използваме две приложения едновременно, да имаме повече пространство за всяко. Поне при мен това е по-рядък сценарий в работата със смартфоните, защото предпочитам да прескачам от едното в друго, но съм сигурен, че ще е добра новина за някои от вас.

От друга страна, издълженият екран означава една идея по-малко текст на екрана и малко повече скролване. Не е нещо, което представлява проблем и честно казано бързо свикнах с новото съотношение.

Връщам се набързо за филмите. Тези, които са в този формат, са подходящи за екрана. При другите може да се използва леко приближаване, за да запълнят пространството. В YouTube може да се гледа в пълния екран, в Netflix, по традиция, се пуска черна лента, която влиза в ролята на софтуерна рамка, която включва дупчицата на предната камера.

Към нея изпитвах основно смесени чувства. Докато с Galaxy S10 Samsung се похвали, че изрязването е много близо до камерата, за да бъде дупчицата по-малка, от Motorola имат по-различна стратегия. Изрязването около камерата е по-голямо, за да се предпази при евентуално изпускане. Друга вероятна причина е да се изолира светлината от екраната, когато снимаме. Това прави пространството, заето от камерата, по-голямо, а когато се пуска софтуерната рамка - тя окупира повече място от необходимото.

Хубавото е, че този ъгъл рядко се използва за нещо съществено, както и че се свиква с разположението на камерата, но на бял фон има леко потъмняване около дупчицата. Честно казаноа бих предпочел по-традиционно решение като прорез, но пък поздравявам Motorola за смелостта да използват тази технология в този клас.

Рамката над екрана и тези от двете му страни е приятно тънка, като тази в долния край е малко по-дебела. Самият екран е с Full HD резолюция, която е напълно достатъчна и всичко на него изглежда гладко и приятно. Каквото всъщност е. Яркостта също е достатъчна за безпроблемна работа дори навън. От настройките може да се контролира наситеността на цветовете. В моя случай Natural ми се сториха леко измити и прекалено студени, а Saturated - e, прекалено наситени. Средната опция Boosted обаче е добър избор и останах относително доволен от резултатите.

Отделям толкова време на екрана, тъй като това е начинът, по който консумира всичко, което смартфонът може да ни предложи. Тук имаме добър екран в средния клас и ако изключим т.нар. punch hole (дупчицата за камерата), останах доволен.

Дизайнът

Стъкло отпред и стъкло отзад. И двете се извиват към рамката. Плавно, за да няма ръбове. Ергономията е на добро ниво и телефонът изглежда приятно. Тази комбинация е често срещана, но поне в моите очи - трудно може да се сбърка с нея. Рамката е пластмасова, но не отнема от приятното усещане. Радвам се, че Motorola е решила да премахне името си и е останало само логото върху сензорът за пръстови отпечатъци на гърба. Той е на оптимално място и е бърз.

Малко по-нагоре е двойната камера, придружена от LED светкавицата. Тестовата бройка е в много приятен син цвят, който прелива към по-тъмен нюанс в центъра на гърба. Различно решение, което автоматично го прави интересно. Не левия профил е слотът за две SIM карти (хибриден е, така че вместо втора SIM може да се използва microSD), а на десния - бутонът за включване (с лека текстура) и този за контрол на звука. Достатъчно кликаеми са.

На долната част от рамката е портът USB Type-C, както и единственият говорител. Единствен, но изненадващо силен. Може да се заглуши по време на игра, но е един от най-добрите в този клас и става дори за слушане на музика. Телефонът си има и 3.5мм жак, който обаче е върху горния профил на телефона.

Motorola one vision изглежда добре и се усеща добре. Безспорно производителите успяват да ни представят добре изглеждащи телефони в този клас.

Препоръката ми е да се използва силиконовия кейс в комплекта и дори защитно фолио за екрана.

Работата

Докато преглеждах списъка с хардуерните спецификации на motorola one vision процесорът привлече вниманието ми - 8-ядреният Exynos 9609. Изненадаме присъствието на чип от Samsung, но пък слуховете сочеха именно за такъв. Малко по-мощна версия задвижва Samsung Galaxy A50 (със 100Hz повече) и горе-долу се равнява на Snapdragon 660, но е изработен по 10nm процес и следователно е по-пестелив откъм консумация.

Оперативната памет на motorola one vision е 4 GB, а вътрешната памет е цели 128 GB, което е повече, отколкото можем да искаме в този клас.

Версията на Android е 9.0 Pie, а програмата One гарантира, че моделът ще получи следващите версии на операционната система (Q и R), а ъпдейтите по сигурността ще продължат три години. Съвсем в духа на компанията, вмешателствата в операционната система са минимални. Единствената добавка е Moto Experience, което са по-скоро полезни добавки, като активиране на камерата или светкавицата чрез движение на китката, скрийншот чрез поставяне на три пръста, навигация чрез един бутон (много по-удобна от традиционната в Android и някои други производители), Always On екран (информация при изгасен екран) и т.н. Всяко едно от тези неща е помислено да добави удобство, но ако не се използва, не пречи. Другата намеса е в приложението на камерата, което е лесно за ориентиране и бързо за работа, но за нея след малко.

Беше ми интересно да видя точно как ще се справи процесорът с натоварването, но motorola one vision ме изненада приятно. Телефонът работи много бързо и стабилно и го казвам от позицията на човек, който използва флагман. Наблюдават се забавяния, когато се пуска тежко приложение, но нищо изненадващо. В общия случай и през почти по-голямата част от времето няма да изпитвате никакви затруднения. Изпробвах и PUBG, една от малкото игри, които винаги записвам на тестовите телефони. Пуснах я на максимални настройки и motorola one vision се представи много добре. Въпреки че нямаше големи мелета, през цялата игра (защото моят отбор беше победител) само веднъж се усети много лек спад в кадрите.

Батерията е 3500mAh и след Moto G7, който Лора тества, може да звучи скромна. При нормална работа (чат, социални мрежи, повече Chrome и 20-тина минути видео) няма никакъв проблем да издържи целия ден и да се зареди на следващия. Нищо впечатляващо, но и нищо разочароващо. В комплекта има 15W зарядно, така че за 30-тина минути се пълнят малко по-малко от 40% от напълно изтощен статус. Те, от своя страна, са достатъчни за 6-7 часа работа.

Обобщението ми е е за стабилно представяне в графа “работоспособност”.

Камерата

Добре, стигнах до мястото, с важен компонент, с който доскоро се правеха най-големите компромиси - камерата. Не е проблем човек да си вземе телефон, който работи добре и изглежда добре, но в средния ценови клас най-често камерата е разочароващия момент. Тази година обаче производителите са решили да променят това. Един от най-силните претенденти е новият Pixel 3a, който обаче има по-висока цена (400 долара) и не се предлага официално у нас. Samsung Galaxy A50 разчита на допълнителен ултраширок сензор, a Huawei P30 Lite, който има по-висока цена, - на ултраширок сензор, но и на 48MP основна камера. В тази интересна група попада и motorola one visionблагодарение на 48MP си сензор с широка бленда f/1.7, OIS (абсолютна рядкост в този клас) и фазова автофокусна система. Компания му прави и допълнителен 5MP сензор, който се използва само за портретните снимки.

Нужно е и малко допълнение. Motorola one vision не прави 48-мегапикселови снимки и дори няма как да се включи този режим. Вместо това ги използва, за да комбинира четири пиксела в един (1.6um) и да произведе 12MP кадър с повече детайли, повече светлина, по-малко шум и цялостно по-високо качество.

Какви са резултатите? В почти всички ситуации камерата е способна да извади приятни резултати. Детайлите са добри, не се наблюдават резултати от агресивна обработка и се запазва остротата на снимката, цветовете са прекалено топли и често не са реални, но изглеждат добре. Динамичният обхват също е много добър за този клас, като в редки ситуации пропуска ситуацията и може небето да прегори. По-широката бленда позволява да се правят снимки с приятен боке ефект, дори без да се пуска такъв режим.

Камерата е подпомагната и от лека форма на изкуствен интелект и предлага по-добра кадровка, базирана на правилото за третините, засича определени сцени (нощ, залез и т.н.), според които прилага настройки, снима при усмивка и предлага различни режими за портрети - освен боке, затъмняване около обекта, сценична светлина и т.н. Резултатите са с променлив успех, но това е сфера, в която едва сега флагманите се справят достатъчно добре.

Истински впечатлен обаче за този клас останах от снимките при ниско количество светлина. Софтуерът предлага нощен режим, който може да се включи и ръчно. Подобно на други примери от Huawei, Samsung и Pixel, така и тук се събират кадри с различна експозиция, за да се оформи снимка с повече светлина и детайли. Цялостният процес е бърз и резултатите, макар да са по-далеч от флагманите, са много, много добри за тази цена и категория. Софтуерът запазва, доколкото е възможно, детайлите в тъмните елементи, обуздава източниците на светлина, и се опитва цялостно да съхрани детайлите в кадъра. В кадрите с повече детайли (като листа на дърво например) могат да се види прекалено изостряне от софтуера. Мисля, че това е едно от най-силните оръжия на One Vision в този ценови клас, особено когато добавя и оптичната стабилизация.

Следват няколко примера без и с активиран нощен режим.

Телефонът дава възможност за снимане на видео с UHD в 30 кадъра в секунда, но резултатите не са много добри, макар и това да е единственият телефон в този клас, който предлага тази резолюция. Видеата във Full HD с 60 кадтъра в секунда са по-добрият избор.

Предната камера е 25MP, като отново се комбинират четири пиксела в един. Разликата е, че тук може да се включи и режим с пълните мегапиксели. Снимките са прилични с достатъчно детайли, като отново има портретен режим с променливи резултати.

Следва галерия, а тук са снимките в пълната им резолюция и без компресията, която може да се наблюдава в галерията. Съветът ми е да разгледате и оригиналите. Има и допълнителни кадри.

Един за всички?

Идеята на по-достъпните модели е, че могат да паснат на по-голям кръг от потребители, които, както казах и в началото, търсят приятен дизайн, стабилна работа и прилична камера. Единствено решението за hole punch е спорно. Motorola one vision със сигурност отговаря на тези запитвания и се придържа към добра цена - 599 лева в момента на писане на материала.

В същия клас е и Galaxy A50, който обаче има и трета, ултраширокоъгълна камера, но няма 48MP сензор, а за малко повече пари е и Huawei P30 Lite. Конкуренцията е ожесточена, но motorola one vision със сигурност не трябва да се притеснява.