Тичах с пълна сила. Спомням си че или ръмеше, или беше валяло. Мисля, че бях пропуснал блока. “Как е възможно”, помислих си. Само преди няколко минути бях в мястото. Спрях. Обърнах се и тръгнах обратно. “Трябва да съм го пропуснал”. Бях. Баща ми беше излязъл на улицата и ме посрещна. Вълнувах се, тъй като имах много важна задача - да отида до нас и да взема личната му карта. Беше си я забравил, а ни трябваше, за да се регистрираме в новата видеотека в квартала. Беше на минута-две пеша от дома ни, което означаваше, че ще мога да ходя сам. За първи път щях да имам достъп до толкова много филми… е, ако имах джобни.

Maxresdefault

Когато героите изглеждаха така, понасяха пердах и по-скоро бяха на неправилното място в неподходящия момент.

Обожавам да гледам филми и онзи момент се отпечата толкова трайно в спомените, че дори и днес мога да усетя вълнението. Първият филм, който наехме, беше “Умирай трудно 3”. Впечатляващо. Имаше дни, в които не бях на училище, и ходих по три пъти до видеотеката. Гледах филм, връщах го, вземах друг. Най-тъжните моменти бяха, когато видеото ни се разваляше. Знам, че може да звучи странно, но тогава “кабелната”, ако въобще я имаше, не даваше богатството на днешните безкрайни канали, а интернет беше просто мечта от някоя фантастика. В онези години вестникът беше една от най-важните покупки за мен, защото вътре имаше програма, в която можех да подчертая всички важни филми, които трябваше да видя. “Американска нинджа”? О, да, шедьовър! “Ченге във времето”? Най-добрият филм на всички времена. “Годзила” на Роланд Емерих? Ненадминато кино.

Maxresdefault 1Ewew

Ммммммм, ОК, Роланд, може би това не беше правилният филм за теб.

Да, когато си между шест и (например) дванадесет всеки един филм е най-великото нещо, създавано с видео камера на света. А видеотеката пазеше тези небесни дарове на добре подредени рафтове и стига да имаш нужното левче (вече нямам спомен точно колко беше наемът на филм), всеки един от тях може да е твой. Поне за 24 часа и с условието да превъртиш отначало, преди да го прибереш обратно в кутията. Носталгия… да, ще се съглася, но не е само това. Имаше още нещо - хората, които работеха в тези видеотеки. Човешкият контакт, който днес в много части от нашия живот наистина се е превърнал само в носталгичен спомен.

Ритуалът, който загубихме, беше дълъг, сладък и носеше огромно удоволствие. Наемането на филм беше малък празник в нашия дом. Първо, набелязвахме ден, след това се опитвахме да решим кой филм, въпреки че обикновено това се случваше директно във видеотеката. Там вариантите бяха обикаляне между рафтовете в очакване някоя обложка просто да те привлече (подобно на Netflix днес, но ако махнем вълнението) или интересен разговор със служителя на смяна.

Preview 109054 2 S0L Gw Upb5 High 0006

Be kind rewind.

Това са хората, които преди ерата на алгоритмите ни препоръчваха филми. В дигиталното загубихме именно експертизата на консултанта, който е едновременно като нас, защото не е световно известен критик, а фен, но и е много различен - често е изгледал всеки нов филм, запознал се с класиките и знае точно къде се крият нешлифованите диаманти - заглавия, получили ниски оценки от критиците, но заели трайно място в сърцата на феновете.

Когато влизах във видеотеката, за мен тези хора бяха властелините в един обичан свят, за който имах неутолима жажда.

Препоръките за филми също се носеха от уста на уста. Когато приятели развълнувано описваха сцена от някой филм, а останалите седяхме и попивахме всяка дума. Да откриеш нещо вълнуващо, което да остави отпечатък в съзнанието ни дни наред, беше изкуство, ценно знание, което трябваше да бъде споделено.

Днес интернет промени дори начина, по който говорим за филмите. Докато в годините на видеотеката имаше нюанси и дори белязани от сериозни недостатъци заглавия можеха да се преборят за внимание, днес филмите се делят на два типа - “въобще не става и който твърди друго не разбира” и “това е шедьовър и който открива минус в него не разбира”. Възможността за свободен достъп до съдържание, в което често се давим, както и лесното изразяване на позиция, направиха споровете бели и черни, като забравихме сивотата. Феновете се почувстваха длъжни да защитават до последно своя избор, но често не с аргументи, а с нападки.

Не искам да бъда разбран погрешно - аз самият съм консуматор на Netflix, откривам качествено съдържание в платформата (хей, днес не всичко е лошо!), но също прехвърлям с почти безизразно изражение огромните списъци с филми, докато накрая не се задоволя с нещо, което просто да ме приспи. Сякаш всичко е създадено да елиминира неутолимата ми жажда, но вместо вода, налива пясък. И все пак очите са отворени, а времето, което прекарваме в стрийминг услугите, става все по-продължително.

1 Xw D8R Vhpapbfmrl6 Aib Qb A

Един от най-добрите сериали на Netflix лъха на 80-те и филми като "Извънземното", "Дяволчетата", "Ловци на духове", "Полтъргайст" и други.

В това няма нищо случайно, защото ако едно време се доверявахме на хора, днес машинното обучение и алгоритмите се грижат да са наши съветници. Те ни казват какво да гледаме, базирайки се поредица от параметри - какви филми гледаме, колко бързо преминаваме към следващия, кога гледаме, дали го спираме и т.н. Алгоритъмът заучава навиците и с фуния ни налива още и още от това, което би трябвало да харесваме. Това едновременно ни насочва към съдържание, което би трябвало да ни хареса, но в същото време затворя все повече кръгозора ни. Започваме с класическите филми, които обичаме, докато не стигнем до техните сенки, подплатени с правилните тагове.

200

В "Блейд II" едноименният герой улавя слънчевите си очила и отива да се бие с лошите. Нищо, че е тъмно. И никой не го интересува, тъй като филмът пределно ясно е показал, че не се взима насериозно и героят е просто "як".

Често уеднаквяваме вкусовете си и компаниите се грижат да ги задоволят. Обграждаме се с познатите тухлички, които ни носят сигурност, защото неизвестното често е плашещо и може да ни разочарова, но така не се предпазваме от света, а се изолираме от него. В нашата ниша всичко е създадено точно като за нас, излъскано е до блясък, но тази комфортна зона, поддържана от непрестанно следящите алгоритми, ни отдалечава от изненадите. Отдалечава ни от странните недодялани филми, които ни показват друга гледна точка. И те са само една малка част от трансформацията на отворената към все по-затворена мрежа.

Някой от вас вярва ли, че днес на голям екран може да излезе филм, в който хакер научава истината за реалността от тайна бунтовническа организация. Тя му разкрива неговото място в битката с компютърните програми, като сценарият е смесица от различни жанрове, със сериозна щипка вдъхновение от китайското кино. В главните роли са някои слабо познати актьори, след като всички известни в Холивуд отказват, а на режисьорския стол е дуо, което има само един филм зад гърба си. Не, но именно преди 20 години “Матрицата” промени изцяло начина, по който се създават филми.

Тогава киното беше по-смело, а ние все още се тичахме до видеотеките, доверявахме се на преценката на хората и оценявахме всяка една касетка. Това беше не просто фонов шум, а събитие.

Netflix, не те виня, но никога няма да си това, което бяха видеотеките за нас.