Току-що бях взел тестовата бройка и я отворих още в метрото. Не много умно решение, защото в даден момент едновременно се опитвах да държа раницата си, да пазя баланс и да извадя Galaxy S10+ от кутията му. Бях прегърнал една от тръбите във влакчето и се радвах, че не е пълно. Не знам за теб, но аз съм така с джаджите - просто нямам търпение, особено когато вече си бях наумил кое е първото нещо, което искам да пробва с флагмана.

Някак успях да изпълня този ритуал, достоен за йога майстор, без да изпусна нищо на земята. Включих Galaxy S10+, преминах първите стъпки, вързах го към интернет, предвидливо пуснат през моя телефон, въведох профила си в Google. Бях готов. Отворих Chrome, въведох няколко думи, които ми осигуриха точния резултат. Цъкнах, свалих, замених.

На мястото на шарения тапет, за който от Samsung бяха решили, че трябва да ме посрещне, седеше симпатичният Wall-Е. Отворът за двойната камера, намиращ се в горния десен ъгъл в дисплея на Galaxy S10+, пасна отлично с робота и мястото на очите му. Усмихнах се. Бях доволен. След една спирка имах възможност дори да седна и започнах по-спокойно да се ровя в телефона, който щях да използвам през следващата седмица.

Защо разказвам това?

Отдавна не бях виждал подобно разбуждане сред хората за нещо толкова… просто и малко. Дори незначително на фона на всички технологии в телефоните днес - една дупчица в горния край на екрана, която замества популярния от миналата година прорез - етап от развитието на смартфоните, който Samsung умело пропусна. И това ми хареса.

Всеки голям сайт писа за хитроумните тапети за семейство Galaxy S10 (очи на робот като Bender от Futurama, Ким Чен Ун с бинокъл, R2-D2, забивка на Майкъл Джордан и т.н.), обединени в относително голяма тема в Reddit. Вместо хората да спорят за дупката, те се възползваха от нея и я превърнаха в нещо готино.

Това е много важно и, разбира се, можеше да се случи с модел на друг производител, но се случи именно с Galaxy S10. Причината е, че компанията си извоюва тази позиция - да не бъде просто производител на мощен хардуер, а да носи емоция. Нещо, което започна с Galaxy S6 и продължава да е важна линия за развитие до днес - в юбилейния модел на корейския производител.

Казвам го, защото трябва да вземем предвид от каква позиция тръгна Samsung. Преди 10 години, когато гледах Galaxy S на рекламните пана, беше ясно, че това е опит за копиране на Apple. В хардуерно естествено серията растеше, но ѝ липсваше това, с което iPhone печелеше верни фенове. След това дойде Galaxy S5, който беше сравняван с тавана на Жигула, заради гърба си с перфорация (ситни точици).

Вярвам, че с Galaxy S10+ Samsung достига върховата си форма. Усетих го в момента, в който хванах смартфона в ръката си, а няколко дни по-късно бях убеден в това заради ключовите детайли. Преди повече от шест месеца смених своя Galaxy S9+ с Huawei Mate 20 Pro, защото моделът на китайския производител просто ми даваше повече и се оформи като един от най-добрите Android модели за миналата година. Днес “десетката” в редиците на Samsung е именно такъв телефон и в някои отношения стъпка нагоре. Ще ми бъде интересно обаче какъв ще е отговорът на конкурентите. Huawei ще го даде буквално след седмица, а за Apple ще трябва да почакаме есента.

Именно в тази среда разглеждам Galaxy S10+ и сега е време един гийк да каже своето мнение.

Идентичност

Визуално Galaxy S10+ изглежда страхотно и е моделът, който доближава най-много серията до Galaxy Note. Извитите страни на екрана са много по-плавни и много по-бързо достигат рамката в пълна симетрия с гърба. Това прави устройството една идея по-плоско и правоъгълно, липсват остри ръбове и чувството в ръката е за нещо, създадено с високо внимание към детайлите.

Предният панел е зает почти изцяло от 6.4-инчовия Dynamic AMOLED HDR10+ екран (3040x1440 пиксела), който си заслужава всеки суперлатив. Цветовете са страхотни и беше достатъчно да си пусна The Umbrella Academy от Netflix в HDR, за да усетя, че май е време да подменя телевизора в хола -имало и по-добро. Освен че това е страхотен сериал, който горещо препоръчвам, екранът на Galaxy S10+ прави всеки цвят да изпъква и с лекота потапя в случващото се на него. В същото време това е и най-яркият дисплей в смартфон (1200 нита), така че дори в слънчев ден е прекрасно четим. Когато към всичко това добавя и отличните стерео говорители (един на долния профил и един в горната част на екрана), Galaxy S10+ е оптималното устройство за филми, музика и игри. Разбира се, има и необходимия хардуер за това - 8-ядрен процесор Exynos 9820, 8 GB RAM и 128 GB памет. Това е началната версия, която си има и слот за microSD карта, а върховият модел достига до 12 GB RAM и 1 TB памет.

Страничните рамки са несъществуващи заради лекото му заобляне. Тази долу е много тънка, като същото важи и за тази горе. В десния ъгъл е лазерно изрязаният отвор за двойната предна камера, или както го нарекох по-горе - дупката. От Samsung си имат приятно маркетингово наименование - Infinity O Display. Честно казано очаквах, че за мен това ще бъде по-лошият вариант спрямо прореза, но всъщност се свиква бързо.

Екранът е защитен от здравото стъкло Gorilla Glass 6, а гърбът - от предишната версия. При мен беше бялата бройка, която явно е най-често тестваната. Бях скептичен, но всъщност е много приятен цвят, тъй като има лек перлен ефект и според това как пречупва светлината, променя нюанса си.

На гърба е само тройната камера, придружена от светкавица и пулсомера. За първи път в тази серия имаме тройна конфигурация, като за нея ще поговоря след малко.

Новият сензор и някои липси

На левия профил са бутоните за звук и този за Bixby, който вече търпи и форма на персонализация и може да се използва за пускане на друго приложение, но не и на друг умен асистент. На десния профил е само бутонът за включване и изключване, който е на най-невъобразимо неудобната позиция и няма как да бъде натиснат лесно. Изисква преместване на позицията на ръката, а когато говорим за голям и хлъзгав телефон, това може да е опасно. Добрата новина е, че екранът може да се събужда с двойно почукване, но с предишните поколения винаги използвах двойно натискане на бутона за включване, за да отворя бързо камерата. Сега трябваше да го позабравя, но не усещах сериозна липса.

Друга липса е LED светлината за уведомления, паднала жертва на новия дизайн. Samsung има най-добрия Always On екран на пазара, който дава подробна информация за всяко едно приложение и дори преки пътища за контрол на музиката, така че липсата беше относително лесно преглътната.

Новият дизайн е причината и за отпадането на скенера на ириса и традиционния сензор за пръстови отпечатъци. Какво означава това? Сензорът вече се намира в екрана и е ултразвуков - различна технология от оптичната, която има в OnePlus 6 и Mate 20 Pro.

Така, тук моментът е интересен. Оптичните сензори под екрана най-общо казано правят 2D снимка на пръста. За да разчете отпечатъка, след това имат нужда от светлина, необходимо е да се окаже натиск и не работят, ако пръстът е мокър или мръсен. И защото реално става въпрос за снимка, на теория могат много по-лесно да бъдат заблудени.

Ултразвуковият сензор в Galaxy S10+ използва… е, звук, за да разчета отпечатъка, като това става от трийзмерно изображение. Не е нужна светлина, не е нужен натиск и се справя дори с мокри или мръсни пръсти. По-бърз е от оптичния му събрат. Това е супер. В седмицата, в която използвах телефона, не мога да кажа, че сензорът разчиташе на 100%, но основно грешката ми беше, че не бях нацелил малката зона, в която работи. Това се променя с времето, когато се свикне къде е, но технологията все още не е толкова бърза, колкото физическия бутон с вграден сензор. Аз обаче имах друго притеснение. Във времето, в което използвам Mate 20 Pro, свикнах изключително много с отключването чрез лице - просто вдигам телефона и реално вече е отключен. Ситуацията при семейство iPhone X е идентична, тъй като се използва набор от сензори за дълбочина, инфрачервена камера и т.н. Благодарение на тях технологията е сигурна и работи в почти пълен мрак.

Galaxy S10+ обаче няма такава алтернатива. Отключването чрез лице е налично, но се използва само и единствено предната камера. Това не е толкова сигурна технология и въпреки че не успях да я заблудя с моя снимка, чуждите медии, включително и The Verge, показаха, че е възможно. Сигурен съм, че технологията ще се подобрява с времето, но е ясно, че тя е по-скоро за удобство, отколкото за сигурност.

Galaxy S10+ си има защита от вода и прах (сертификат IP68) и запазва 3.5мм жак. Може и да съм старомоден, но присъствието му за мен е плюс.

Изненадващо колко лек е смартфонът, но най-приятната изненада е именно изчистването на детайлите, премислянето на всеки аспект и резултатът е един от най-красивите, но и приятни в ръката телефони. В редки ситуации се случваше някоя от страните да регистрира притискане от ръката ми. Редки, но по-чести, отколкото с всеки предишен флагман на Samsung. Вярвам, че това ще се реши със следващи ъпдейти.

Хардуер - има ли нужда от коментар?

Нямам много какво да кажа. Наистина. Всеки път, когато погледна екрана, е истинско удоволствие. Огромно. Всяко едно приложение и игра вървят светкавично, но няма какво друго да се очаква от флагман. Честно казано, ако беше по-различно, Samsung щяха да са сбъркали много сериозно някъде. Не са.

Точно както дизайна, работата е също толкова плавна, а благодарение на сериозното количество оперативна памет (8 GB в моя случай) приложенията остават дълго време отворени на фонов режим, без да се зареждат отново, когато са избрани. Флагманско е. Няма изненади, но съм сигурен, че тук големият въпрос е на всеки е батерията.

Samsung са сложили 4100mAh в Galaxy S10+, което ми даде свободата да използвам интензивно телефона, без да се притеснявам, че в ранния следобед ще започна да усещам студени тръпки по гърба, защото мога да остана без работещ смартфон. В нормалното ми ежедневие, което включва средно по 3-4 часа пред екрана на телефона (да, знам, пристрастен съм), Galaxy S10+ издържаше над ден и половина със сериозно използване и снимане. За мен това е абсолютно достатъчно постижение и останах крайно доволен.

Това, което обаче не е достатъчно и с което Samsung изостава, е скоростта на зареждане. Телефонът поддържа 15W жично и безжично зареждане, което е далеч от 40W жично на Mate 20 Pro (използвам този модел, тъй като това е ежедневният ми телефон, а скоро ще публикувам и малко по-директно сравнение). Зареждането от 0 до 100% отнема около час и половина.

Galaxy S10+ има и възможност да зарежда устройства, които поддържат стандарт Qi и тук има по-сериозен смисъл заради представените слушалки Galaxy Buds (за тях също ще споделя скоро). Иначе самото зареждане става с 9W (хареса ми, че има директно пряк път в падащото меню), а ако се зарежда телефон на приятел, около 30 минути осигуряват допълнително около 10-12% заряд, а се губят около 20%. Това е по-скоро за краен случай.

Софтуерът? Да.

За мен именно тук е видимо най-голямото израстване на Samsung през последните години. Софтуерът е един от трудните моменти за всеки производител, защото да създадеш комплексен, но в същото време удобен потребителски интерфейс, не е никак лесно. И корейският производител трябва да го знае отлично, защото само допреди три години TouchWiz беше едно от най-лошите неща, които се бяха случвали на Android.

Днес One UI, наследникът на TouchWiz, е едно от най-добрите. Знам, субективно е, но имам доводите за това. Съгласявам се, че някои от иконките са идея по-несериозни, а контролът чрез жестове не е от най-добрите и се наложи да върна трите бутона на Android, но всичко останало е изключително добре премислено с фокус върху големия екран.

Пример. Спускането на лентата за уведомления, освен че може да става с приплъзване надолу по екрана, разполага преките пътища на по-удобно място. Дори контролът за яркостта на екрана е изместен в долния край.

Всяко едно от системните приложения и тези на Samsung, работят по подобен принцип - всички интеракции са в долния край, за да се достигат с една ръка, а в горния най-често има текст.

При входящи уведомления има бързи действия, възможността дори началният екран да е в портретен режим, Edge светлината (при уведомление минава лека светлина по краищата на екрана) и дори анимацията около предната камера, когато се използва или анимацията, показваща изтичащо време, когато е включена самоснимачката. Всяко едно подобно малко нещо добавя за потребителското изживяване, което е на наистина високо ниво.

В същото време остава дублирането на приложения (два браузъра, две приложения за галерия и т.н.), но цялостно допълните програми намаляват, а голяма част от функциите може и никога да не се използват от много от вас, но няма да се натрапват. Налични са допълнително заключени папки, използване на копие на приложение за чат, което също може да е заключено и т.н.

От Samsung са добавили и пълен “тъмен режим” (Dark Mode), в който влизат менютата и приложенията на компанията. Не го използвах, защото все още не мога да преценя дали това е по-добрият вариант за мен, но ми хареса, че дори и да не го използвам, ако съм пуснал Messenger в тъмен режим, клавиатурата на Samsung също е тъмна.

Има много логика в One UI, тук базиран на Android 9. Хареса ми и го предпочитам дори пред чистия Android. Със сигурност идва въпросът за ъпдейтите, защото тази версия на Android излезе в началото на август, а актуалните флагмани на Samsung я получиха шест месеца по-късно.

Дали това ще се подобри, ще трябва да изчакаме и да видим.

Петте камери

Да, Samsung Galaxy S10+ си има точно пет камери - две на предния, три на задния панел. Справя се наистина добре, консистентни са в работата си и в почти всяка ситуация дават много качествени резултати. Ключовото тук е “почти” и въпросът е как се справя спрямо конкурентите, които в последната година постигнаха много най-вече в нощната фотография. Най-силният пример за това е Pixel на Google, който не съм имал възможност да тествам, но също така и Mate 20 Pro на Huawei.

Galaxy S10+ има тройна основна камера, като два от сензорите са познатите от миналата година - основен 12MP с променяща се бленда f/1.5-2.4, Dual Pixel PDAF, оптична стабилизация и по-големи пиксели (1.4um), 12MP телефото с бленда f/2.4. Третият е и голямата приятна изненада - 16 MP ултраширок с бленда f/2.2 (равнява се на 12мм на 35мм камера), който обхваща 123 градуса. Казано накратко - наистина е много широк, а хубавото е, че не се наблюдават големи изкривяване в краищата.

Трите камери покриват почти всяка ситуация и реално не е нужно сериозно обмисляне, за да се улови добър кадър. В същото време процесорът си има NPU чип за изкуствен интелект и се намесва в снимките, за да ни помогне. Със сигурност няма толкова много възможности колкото Mate 20 Pro, но и намесата в много ситуации е по-лека. Софтуерът разпознава различни сцени и обекти, може да ни каже, ако някой е мигнал или нещо е размазано на снимката, за да я направим пак или директно показва как да кадрираме, за да получим най-добър резултат.

Самите снимки са с приятни и добри цветове, вече не толкова наситени, колкото правеше преди Samsung, добре осветени с много детайли и без шум, но леко преекспонирани в някои участъци. Софтуерът се опитва винаги да държи всичко достатъчно светло и детайлно. В много ситуации резултатите са страхотни, в някои кадърът може да бъде по-скучен, но никога некачествен.

Широкоъгълният сензор е най-добрия в смартфон в момента и бързо се превърна от любимите ми, а и софтуерът на камерата прави превключването между камерите удобно. Има леко изкривяване в ъглите, но нищо неприятно и неочаквано от подобно зрително поле. При по-ниско количество светлина се наблюдава повече шум, но това също е нормално. Друго приятно подобрение е при Live Focus (портретния режим), който вече използва основната и широкоъгълната камерата, така че не е нужно обектът да се отдалечава. Подобно на всички останали конкурентите, понякога резултатите са отлични, друг път има прекомерно замазване на някои детайли.

Както казах, големият въпрос са нощните снимки. Снимките винаги са достатъчно осветени благодарение на двойната бленда. Цветовете се запазват, макар и в детайлите да се вижда прекалена мекота от по-агресивния софтуер. Тук също е наличен нощен режим, но той не е ръчен и единствено софтуерът може да реши кога да го пусне. Именно по този показател Galaxy S10+ изостава от споменатите конкуренти, които дори в много тъмна ситуация могат да извадят нещо интересно чрез специален режим и контрол в потребителя.

Galaxy S10+ може да записва HDR10+ видео, а във Full HD режим е налична възможност за SuperSteady софтуерна стабилизация, която се справя отлично.

На предния панел е и двойната селфи камера. Основният сензор е 10 MP с широка бленда f/1.9, DualPixel PDAF автофокус, а вторият има чисто спомагателна функция за по-добър боке ефект. Снимките са едни от най-добрите с предна камера, макар да ми се искаше вторият сензор също да е ултраширок. Щеше да е по-епично.

Следва галерия, а тук са снимките в пълна резолюция.

Цялостно Galaxy S10+ има една от най-добрите камери на пазара в момента, която ми харесва със своята консистентност, много качествени дневни снимки и добри нощни кадри. Това, което открих през последните години, е, че дали камерата на един флагман е истински добра или не, всъщност много зависи и от предпочитанията на потребителя - дали това, което харесва, съвпада с интерпретацията за снимка на производителя.

Е, впечатлени ли сте?

Giphy

Samsung в момента

Това е големият въпрос - направили Samsung всичко необходимо, за да впечатли потребителите и да ги накара да си вземат Galaxy S10+ (или Galaxy S10)? За мен в момента това е най-добре оборудваният смартфон на пазара, който няма истински пропуски или минуси. Надграждането спрямо предшественика е факт и то точно там, където имаше нужда. Може много от функциите и хардуера да не са неща, които виждаме за първи път, но тук са качествено реализирани. Ако има нещо, за което се сещам, налично е.

Съвсем логично вече се замисляш дали да смениш миналогодишния си флагман? Скокът не е чак толкова голям, но имаш по-стар модел - време е. А сега просто трябва да очакваме отговора на конкурентите.