Ще започна отзад напред.

Съвсем нормално е голяма част от екипа да сме фенове на “Междузвездни войни”. Някак върви с трудовата характеристика, когато създаваш сайт, който се казва TechGeek. Самият аз съм много голям почитател на Сагата, въпреки че никога не задълбах в т.нар. Разширена вселена, която, след като Disney откупи “Междузвездни войни” от Джордж Лукас, се трансформира в Легенди. Или истории, които вече не са част от официалния канон на Сагата.

Тази промяна на статуса на съдържанието откри изцяло нови възможности пред Disney.

Предполагам, че именно от това идва жаждата ми да се откъсна от историята на семейство Скайуокър (доста объркано семейство, ако трябва да съм откровен) и да искам да се запозная с този фантастичен свят отвъд доблестния Люк, смелата Лея, злия Император, противоречивия Дарт Вейдър. Защото този свят е толкова богат и е готов да бъде опознат - частица по частица.

Достатъчно е да погледаме само 30-тина минути от “Нова надежда”, за да отбележим поне няколко момента, в които се чудим развълнувани за произхода на някои персонажи, какво ли се е случило на това място, какво е това заведение и защо в него има върколак?

Това е и причината да съм от хората, които харесват новата трилогия. Да, тази, която разработва Disney. Тази, която е като сбъднат кошмар за много от най-големите фенове на “Междузвездни войни”. Мога да разбера до известна степен това чувство, особено ако десетилетия всичко, което е свързано със Сагата на Лукас е изучено, обичано, анализирано, а мечтата е да се появи на големия екран. Да проследим историята на сина му Бен Кеноби. Или тази на едно от децата на Лея и Хан, което е примамено към Тъмната страна. Разбирам го, но в същото време се радвам, че новата трилогия ни представи нови персонажи. Най-вече Рей и Кайло Рен.

“Последните джедаи” е филм, който харесах именно заради тях и заради начина, по който поеха щафетата от ветераните, за да ни подготвят за финала на история, продължила над 40 години. История, която оставя толкова много отворени врати, през които да надникнем, за да видим нови приключения и герои. Сблъсъци, които не решават съдбата на Галактиката, но сякаш имат също толкова голям залог. Дори по-голям. Защото понякога малките (като залог) битки могат да бъдат много по-емоционални, по-вълнуващи, а героите - по-близки до нас. Е, колкото може да бъде един ловец на глави в свят като този от “Междузвездни войни”.

Затова и дълги години си мечтаех да напуснем грандиозното, да загасим поне за малко светлинните мечове, за да насочим погледа си към други истории - на хората, които не се вълнуват толкова от Силата, а дали ще могат да оцелеят под натиска на Империята, която е окупирала малката им планета.

С този заряд се появи “Rogue One: История от Междузвездни войни”, но тя отново трябваше да подкрепи приключението на Скайуокър. Отделните моменти, които ни показват живота под сянката на Империята бяха глътка свеж въздух, но те бързо бяха претопени от неизмеримата значимост на мисията. А и всички ние знаехме точно колко е важно да бъдат откраднати плановете на Звездата на смъртта.

“Соло” направи нещо подобно, но за мен беше огромно разочарование. Просто защото този герой не се нуждаеше от тази история. Силата на Хан Соло и това, което го превърна в толкова обичан персонаж, е именно свободата му да не бъде водещ образ. Люк е натоварен с огромните отговорности и с това да бъде винаги доблестен. Хан… е, той може да бъде по-кисел, може винаги да е ядосан, може да бъде чаровен измамник с добро сърце. Той оперира най-добре в тази среда. Той не е героят и това го прави толкова магнетичен. Когато се опитваш да го сложиш в центъра на неговата собствена история, той губи тази свобода. Губи себе си.

Предупредих, че започвам отзад напред.

Така стигам и до първия епизод на The Mandalorian - флагманския сериал на Disney+, стрийминг услугата на огромната корпорация. Мястото, в което ще има всичко Дисни, всичко Marvel, всичко “Междузвездни войни”. Мястото за всеки фен. Сериалът е и ясен знак как Disney + ще може да създава подобни малки истории, които се докосват от огромните им франчайзи. И ще печелят абонати, но това в друг текст.

“Мандалорецът” е всичко това, което исках. Нов и непознат персонаж, откъснат свят, по-малък (може би?) залог. Всичко това обвито в красива опаковка, за която от Disney не са пестили пари. “Мандалорецът” изглежда прекрасно, а смесицата между практични и CGI ефекти няма как да не предизвика усмивка на задоволство. В някои сцени, наистина за секунди, напомня, че гледаме сериал, но цялостно обликът е на много високо ниво. Такова, каквото би трябвало да очакваме за подобна продукция.

Музиката отговаря подобаващо на това и разкрива пълния си потенциал във втория епизод. Там ѝ е даден специален шанс, защото в първите 10 минути няма никакъв диалог. И това е прекрасно и магично. Персонажът, неговият придружител, красиви (без да преувеличавам) пейзажи, динамични сцени и музиката.

За какво обаче е самият сериал? Логиката подсказваше, че с това трябваше да започна, но вярвам, че всеки, който се интересува от “Междузвездни войни”, има известна идея.

Героят, през който ще изживеем осемте епизода на сериала все още си няма име. Той е ловец на глави от планетата Мандалор (родното местенце и на Боба Фет) и като такъв му се носи славата на един от най-добрите. Сигурно е нещо то въздуха.

В главната роля е Педро Паскал (“Игра на тронове”, “Наркос”), въпреки че все още не сме видели лицето му. Актьорът (и сценаристите) се справят чудесно с изграждане на образ, без да има възможност да го подпомогне с емоциите, които издават очите, устата и всяко едно движение на лицето. Трябва да призная, че имах притеснение за това, но към момента то е неоснователно. Мандо, както можем да го наричаме за по-лесно, в рамките на два епизода (общо малко повече от час) ни разкри уменията си, тънкото чувство за хумор и решителността си. Още в първи епизод, в който някак успяха да разтегнат сюжет от гърба на салфетка до цели 38 минути, имаше достатъчно кукички, за които да се закачим. И да се надяваме, че Джон Фавро (“Железният човек”, “Цар лъв”) ще ни покаже нещо положително, когато ни дръпне на повърхността, а това няма да са празни обещания.

Въпреки че в първия епизод видяхме малко история, тя сякаш беше достатъчна. Запознахме се с героя, видяхме света, в който трябва да работи. Свят, в който са изминали пет години от падането на Империята в “Завръщането на джедаите”, а след десетилетия Рей и Фин ще се борят срещу Първия ред. Свят между две дикататури.

Силата на Империята не стихва лесно. Това се усеща в напрежението на героите. Объркването на някои, липсата на ред. Мандо е готов за нова задача. Тя идва от Клиентът, изигран от Вернер Херцог. Изключителен избор за “реликва” от Империята. Неговите охранители са щурмоваци - с мръсни брони, нетърпеливи, напълно не намясто в този нов свят. Или пък все още не е дошъл моментът, в който отново ще са лъскави и полезни? Е, ще дойде, но не това ни вълнува тук.

Задачата е проста - да намери целта. Изпълнението? Не толкова, защото голямата изненада е оставена за самия финал на епизода - целта е бебе от вида, от който е и Йода.

Фавро развива класически уестърн в свят на фантастични сили, оръжия и превозни средства. Света на “Междузвездни войни”. И му се получава. Мандо е типичният суров стрелец от филмите с Клиент Истууд. В тях героят обикновено е без име, тук той е и без лице.

Срещата с бебе Йода (поради липса на по-добро описание) ще го постави в нетипична ситуация, ще му припомни събития, които иска да забрави, ще извади добротата му на преден план. Може би…

Вторият епизод е по-добър и добавя плътност към историята. Ако преди това сте смятали, че сериалът ще е за приключенията на Мандо от планета на планета, за да залови следващата си цел, вероятно сте бъркали. Защото Мандо и бебе Йода ще имат съвместно приключение на опознаването.

Както споменах по-горе, първите 10 минути на втория епизод са безмълвни. Музиката, действието и средата говорят. Мандо се сблъсква с джавите, преследва техния Sandcrawler в сцена, която напомня “Похитителите на изчезналия кивот”. Действието е шеметно, а опитният ловец се изправя срещу малките досадни джави. Кой ли ще спечели?

Остатъкът от серията е интересен и неусетно стига до своя край. Не и преди да видим какво може бебе Йода. Силата е в него, но тя изглежда непонятна за нашите герои. Още едно интересно намигване към бляскавите джедаи. Те може и да се бият с Императора, но за много от хората в тази Галактика, те са просто легенда, някъде там - на техните пиедестали. А Силата? Може би история за преди лягане.

Нямам търпение за епизод три, който излиза този петък. До този момент целта на Мандо е просто да приключи задачата, но умело разположените препятствия по пътя му ще заздравят връзката му с бебе Йода и вероятно ще го накарат да се обърне срещу Клиентът. А това означава и срещу частиците на Империята. Защото въпреки че Императорът и Дарт Вейдър са минало, частиците зло са навсякъде и чакат новият амбициозен лидер, който може да ги обедини. А какво точно иска Клиентът от бебе Йода? Това засега е мистерия, която ще разплитаме в следващите шест епизода.

Единствено се надявам тенденденцията да се запази. Защото днес уестърнът е отдавна забравен жанр, а публиката винаги е жадна за нови приключения в света на “Междузвездни войни”. Резултатът е красива история, която може да има неочакван край.

Именно заради това трябва да гледате този сериал. Защото вярвам, че всеки фен на “Междузвездни войни” го заслужава.