Когато за пръв път прочетох една статия, озаглавена "Теорията за тъмната гора в интернет", не останах особено впечатлен. Звучеше ми като поредния евтин опит за даване на обяснения, които не са необходими, и за търсене на отговори, за които никой не пита... или под вола теле.

В крайна сметка всеки знае какво е интернет - глобална мрежа от свързани компютри, обменящи огромно количество информация. Отваряш някой сайт, за да провериш пощата и съобщенията си, друг за да прочетеш новини и да си купиш нещо и... ами, това е.

После обаче се замислих.

Чували ли сте за един китайски писател на име Лиу Сисин (а ако не сте, причината отчасти може да е защото и аз не произнасям правилно името му)? Той е фантаст и автор на трилогията The Three Body Problem, в която развива теорията си за тъмната гора на вселената.

В отговор на морето от реклами, на непрекъснатото следене, на скандалите, коментарите и всички други видове хищническо поведение, ние се оттегляме в нашата тъмна интернет гора.

В тази теория той говори за Космоса като за една безкрайна вселена, потънала в дълбока тишина. Изглежда сякаш ние сме нейните единствени обитатели. В крайна сметка, ако има други форми на живот, защо не се показват? Това е известният парадокс на италианския учен Енрико Ферми и тъй като засега нямаме отговор, предполагаме че сме единствената цивилизация във вселената. Лиу обаче ни кани да помислим по един по-различен начин.

Представете си една тъмна мрачна гора през нощта. Всичко е зловещо тихо, нищо не се движи, нищо не нарушава нощния покой. Това може да накара някой да помисли, че гората просто е безлюдна и напълно лишена от живот. Разбира се, това изобщо не е така. Тъмната гора е пълна с живот. Тя е тиха, защото през нощта излизат хищниците. За да оцелеят, животните мълчат.

Дали нашата вселена е празна гора или мрачна гора? Ако тя е мрачна, значи само ние, жителите на Земята, сме достатъчни глупави, за да издаваме присъствието си. Останалата част от вселената вече знае истинската причина защо гората остава тъмна и е въпрос само на време Земята също да го научи.

Именно в това се превръща интернет: една тъмна гора.

Mikhail Elfimov S3D Vvh Fz61 Q Unsplash 1

Можем ли да открием топлотата на огъня в тъмната гора?

В отговор на морето от реклами, на непрекъснатото следене, на скандалите, коментарите и всички други видове хищническо поведение, ние се оттегляме в нашата тъмна интернет гора, опитвайки се да стоим далеч от нейния панаир и хаос. Замислете се: ако искате да споделите нещо интимно съкровено или мъничко противоречиво, няма да го направите пред всички в мрежата. Вместо това ще потърсите начин да достигнете само онези хора, които считате за близки и за които вярвате, че ще ви разберат правилно. Във време, когато за добро или лошо всеки в мрежата има мнение за всичко, ние все повече търсим по-спокойни канали на комуникация, където няма да бъдем съдени прекомерно.

Така частни форуми, канали в Snapchat и Slack, групи в Instagram само с покана и други закътани места в мрежата се превръщат в новите канали за дискусия и споделяне Това са места, където разговорите могат да бъдат без напрежение и без изкуствени ограничения. Културата на тези пространства има много повече общо с нашия реален свят, отколкото с интернет.

Ian Espinosa Qag Ltlv2H9 A Unsplash 1

Защото всеки може да открие хора като него.

Тъжната истина е, че в момента интернет е бойно поле. Идеализмът на мрежата от 90-те години изчезна безвъзвратно. Някога бяхме склони да чакаме минути, за да свалим една-единствена песен или да заредим едно-единствено изображение. Днес имаме супер бързи скорости и неограничен достъп, но усещането за свобода, което уж трябва да чувстваме, отсъства подозрително.

Утопията, наречена Web 2.0, при която всички трябваше заживеем в уютни балони от щастие, сякаш изчезна в последните години. Вместо това тя беше заменена от една сурова реалност на злоупотреби с лични данни, фалшификации на избори, хакерство, борби за дигитално надмощие и други. Във време, когато интернет средата може да бъде толкова враждебна, много от нас търсят алтернатива в свои малки и тъмни гори.

Утопията, наречена Web 2.0, при която всички трябваше заживеем в уютни балони от щастие, изчезна в последните години.

Те растат защото осигуряват психологическа защита и опазват репутацията ни пред околните. Те ни позволяват да бъдем себе си, защото знаем кой още е там. В сравнение със стандартните полета за комуникация на масовите канали, където рискът изведнъж стана неприемливо голям, тъмните гори се оказват далеч по-непосредствени благодарение на своите ценности и социалната и емоционална защита, които предлагат. Тук вашата аудитория е ограничена и подбрана. Шегите ни изведнъж започват да звучат по-смешно, а опасността да се изложим намалява.

Това е избор и алтернатива, които все повече хора са склонни да приемат.

Вие също може да го направите. Опитайте да ограничите броя на инсталираните социални приложения на вашия телефон. Опитайте да престанете автоматично да отговаряте на всяко съобщение и да коментирате под всяка снимка. Отърсете се от притеснението, че изпускате нещо важно всеки миг, когато не сте онлайн. Вероятно ще се почувствате по-щастливи или най-малкото ще установите, че имате по-голям контрол върху времето си. Мнозина постъпват по този начин - едно своеобразно модерно поколение на дигитални отшелници.

Някои биха възразили, че по този начин доброволно се отказвате от участие на социалния форум; че се лишавате от социална отговорност; че не искате да следите съвременните събития и проблеми, което е ваше задължение като граждани на една общност. Но това не е така. Никой не казва да заровите глава в пясъка и да се правите че интернет на съществува. Продуктивността и забавленията, както и поддържането на контакти с близки и важни хора не зависят само от вашето присъствие в мрежата. Колкото да са изтъркани, думите ти остават основното средство за общуване.

Andrew Ridley V4W Qmkn My Vu Unsplash 1

Понякога щастието е едно малко кътче, което е наше.

Личният контакт продължава да бъде незаменим, а броят приятели се измерва не в често безимените лица във Facebook, а с хората, на които може да разчитате винаги и безрезервно в реалния живот. Не ме разбирайте погрешно - интернет е страхотно човешко и технологично достижение; това е място, където може да намерите полезна информация, да се позабавлявате или да свършите работа. То обаче не е някаква дигитална обетована земя, където текат реки от мед и масло. Когато онлайн средата започва да става токсична и вече се чувствате несигурни, тогава просто свалете поглед от екрана и погледнете човека до вас - със сигурност има какво да си кажете, необременени от псевдо етикета на онлайн общуването.