От момента, в който я взех за пръв път в ръце, винаги съм се дивял на олекотения дизайн на Slim версията на PlayStaton 4. Ясно е, че с течение на поколението, компаниите намират начин за олекотени ревизии, които намаляват обикновено издайнически тромавите размери на системата от нейната премиера, но PS4 Slim наистина е адски компактна за домашна конзола с такава мощност. Тя седи вдясно под телевизора ми, горд представител на актуалния гейминг с всичките му плюсове. И недостатъци. Точно поради това, от много време насам дори не я пускам.

Вместо това, на вниманието в откраднатите за гейминг часове най-често се радва стоящата в другия край PlayStation 3. И тя е Slim версията, макар и със скромния 120 GB твърд диск в сравнение с 1 ТВ при "четворката". Но както всеки сериозен геймър ще ви каже, въпросът не е в паметта, процесора, херцовете и байтовете, а в игрите. А PS3 ги има в пъти повече от своя наследник. Може да звучи странно, но сега ще обясня точно какво имам предвид.

Наскоро гледах YouTube клип, в който човекът обясняваше как никога досега геймърите не са били изправени пред такова разнообразие от игри. Разбира се, за себе си той може да е прав, но истината е, че това разнообразие е измамно.

Отиващото си поколение ще остане в историята с безпрецедентно малък брой оригинални игри. Вече почти пет години от появата на актуалните системи, броят нови интересни заглавия, които виждаме на пазара, е изключително малък. Ако погледнете какво се предлага в каталозите на Steam, eShop PSN и Xbox Live, ще видите, че над 90 процента от игрите са:

• Римейк и римастъри, както и различни колекции, портове, преработки, осъвременявания и преиздавания без логика и смисъл, най-вече само защото "ами може".
• Шепа високобюджетни продължения на поредици, които познаваме до болка. Те се обединиха в три категории: игри с отворен свят, при които ако си изиграл една, значи знаеш формата на всички останали; онлайн шутъри и battle royale игри; и Games as a Service заглавия като Sea of Thieves, които по традиция излизат готови на 50 процента и после бавно и мъчително чакаш с месеци пачове и подобрения.
• Стотици инди игри, които като качество и количество се приближават опасно близо до състоянието на Google Play Store; или с други думи - пълни боклуци (казвам го с болка), между които тук-там се намира нещо готино. Признавам си честно, думи като "roguelike", "процедурно генерирани нива", "пикселна графика" и "адски трудна" буквално разбъркват и без това крехката ми нервна система. Сякаш всички масово изгубиха таланта си да създават изпипани нива или оригинален арт стил, та прибягват до елементи, които трябваше да останат в гейм историята преди 30 години.

А най-лошото е, че ние като геймъри не правим нищо по въпроса.

„Кучето скача според тоягата“, обича често да казва баща ми. На спортен език, това звучи като „Играеш толкова, колкото ти позволяват“. А на геймърски – докато си купуваме поредните безлични и еднакви пикселизирани игри и се прехласваме по N-тото преиздаване на игра от преди повече от 15 години (пример, новият порт на Resident Evil 4 за Switch – култова игра, която обаче излезе през 2005 г. и вече е налична за точно 10 други платформи), разработчици и издатели ще продължат да ни заливат с такива.

Проблемът се крие в смъртта на АА игрите – сериозни заглавия, създадени от утвърдени студия с екипи от десетки опитни програмисти и дизайнери. Помните ли заглавия като Enslaved: Odyssey to the West, Vanquished, Splatterhouse, Wet, Dead to Rights: Retribution и др.? Тези игри се опитваха да изглеждат съвременно, да донесат нещо ново и да бъдат успешна алтернатива на високобюджетните ААА игри. Днес АА заглавията са на практика изчезнал вид; една финансово и технически неудобна средна позиция между комерсиалните титани, които печелят милиони, и инди игрите, където съотношението усилия-възвращаемост също може да бъде изключително голямо.

Положението на върха не е по-добро. Да вземем например BioWare. През изминалото поколение майсторите на комплексните светове и дълбокия геймплей ни дариха с цели три Mass Effect и две Dragon Age игри (Dragon Age: Inquisition бе издание за две поколения, така че взаимно се изключва). В сегашното поколение получихме само Mass Effect: Andromeda и... ами, това е. Студиото днес е ангажирано с комерсиалния GaaS проект Anthem и не се вижда скоро да се завърне към завладяващите сингъл плейър игри.

Студията на Sony, отговорни за едни от най-добрите игри, създавани в последните 20 години, също имат скромен принос. За PS3 Sony Santa Monica направи две God of War, а за PS4 - само една (макар и впечатляваща). Naughty Dog ни предложи цели три Uncharted игри заедно с емоционалния шедьовър The Last of Us; за PS4 получихме само една Uncharted игра с експанжън и тепърва чакаме втората част на The Last of Us.

Талантливото английско студио Evolution създаде пълната с адреналин рейсър трилогия MotorStorm за PS3; за PS4 то успя да направи само DriveClub преди да бъде закрито от Sony. Говорейки за рейсъри, Polyphony Digital ни зарадва с две части на Gran Turismo за PS3, докато сега имаме само една, която дори е с акцент върху онлайн играта. Истината е, че това поколение всички студия на Sony работиха много под възможностите си като количество и качество.

Причините са различни – създаването на нови оригинални игри изисква творческо мислене, по-големи бюджети и влече със себе си определени рискове, докато в същото време потребителите изглеждат странно задоволени от календар, който включва поредица от колекции и преработки, следвани от някое ново заглавие веднъж или два пъти годишно. Кучето и тоягата, нали ви казах.

Пускането на закъснели игри определено не е нещо, с което може да спечелиш вниманието на геймърите към сегашните платформи, особено когато на хоризонта се задават PS5 и следващият XBOX и мнозина вече си правят сметки за своите бюджети. Във време, в което пазарът като цяло се ориентира към мултиплатформен формат, единствено ексклузивите и онези заглавия, които ползват по уникален начин специфичните особености на една или друга платформа могат да наклонят везните в полза на нейната покупка. Както Sony, така и Microsoft и Nintendo многократно са доказали, че могат да създават чудесни ексклузиви; въпросът е, че трябва да започнат да го правят отново.

А дотогава добрата стара PS3 конзола ще продължи да бъде моят избор. Това е тъжната истина - докато и сега продължавам да откривам непознати и недооценени игри за всички предни поколения, днес не се правят нови интересни игри. Не се поемат рискове, не се мисли нестандартно, не се използват уникалните възможности на една или друга конзола. А от това страдаме всички ние. Ето защо ще продължавам да играя на старите си конзоли, където има стотици страхотни заглавия, които само чакат да бъдат открити.